Активното проучване на средата и придобиването на различен опит и умения принуждава мозъка да генерира повече неврони, разкрива изследване, публикувано в петък. То допринася за повече яснота върху начина на оформяне на личността от мозъчните структури.

Учените от института Макс Планк в Берлин и Центъра за регенеративна терапия в Дрезден, Германия, се опитват да установят връзката между придобития опит и развитието на мозъка. Един от примерите е загадката защо генетично идентични близнаци, отглеждани заедно не притежават подобни личности.
За целта те изследвали 40 генетично идентични мишки, затворени в продължение на три месеца в среда с голямо разнообразие от дейности и възможности за изследване.
"Тези животни са били не само генетично сходни, но те са живели в една и съща среда", казва Герд Кемперман, професор по регенеративна генетика в Дрезденския университет, един от основните съавтори на научния труд, който излиза в американското списание Сайънс /Science/ на 10 май.
"Независимо от това тази среда е толкова богата, че всяка мишка е в състояние да придобие собствени преживявания и след известно време да развие все повече и различни поведения в дейността си", казва той.
"Тези различия са свързани с появата на нови неврони, нервни мозъчни клетки в хипокампуса, област на мозъка от централно значение за способността за учене и паметта", обяснява проф. Кемперман.
"Мозъкът на най-любознателните мишки, които изследваха средата повече, произвеждаше повече нови неврони, отколкото по-пасивните екземпляри", каза той.

Нови неврони

Друга група мишки е затворена в скучна среда, без специални възможности за търсене. Като цяло, при тези животни хипокампусът произвел по-малко нови неврони в сравнение с мишките, които живели в интересната среда.

Всеки гризач е носел електронен микрочип, който излъчвал електромагнитни сигнали, позволяващи на учените да реконструират всеки техен ход и да оценят тяхното изследователско поведение.
Независимо от факта, че споделят една и съща среда, както и че са генетично идентични, мишките имат много различни характеристики на поведение, с много специфичен начин за всяка от тях по който реагирали на заобикалящата среда, казват изследователите.
И тези личностни различия са се увеличили в хода на експеримента.
"Неврогенезата - производството на нови неврони в мозъка - се появява и в хипокампуса на възрастните хора", казва проф. Кемперман.
Според него експериментите върху мишки "биха могли да хвърлят светлина върху невробиологичните основи на личността, което се отнася и за хората".
"Резултатите от нашето изследване показват, че неврогенезата допринася за самото поведение и е показател за това как старее човешкият мозък", казва Улман Линдербергер, професор по психология в института Планк.
"Тя също предлага богата и стимулираща среда повишава развитието на индивида и неговата уникалност", отбелязва той.
Предишни изследвания са показали, че упражненията могат да засилят и ускорят неврогенезата и социалната адаптация.
Въпреки това стресът, злоупотребата с алкохол и храна, богата на наситени мазнини и захар вредят на това явление.


















АФП