Някога това се разглеждаше като британска болест, а сега евроскептицизмът плъзна из континента като вирус, отбелязват няколко висши представители на Европейския съвет за външна политика в статия, публикувана в британския в. "Гардиън" и френския "Монд".

Данните на Евробарометър показват, че спадът в доверието към европейския проект е по-бърз дори от този на икономическия растеж.

От началото на кризата доверието в Европейския съюз се е сринало от +10 на -22 пункта във Франция, от +20 на -29 пункта в Германия, от +30 на -22 пункта в Италия, от +42 на -52 пункта в Испания, от +50 на +6 в Полша и от -13 на -49 пункта във Великобритания.

Поразителното е, че вяра в проекта са загубили всички в ЕС: както кредитори, така и длъжници, както страни от еврозоната, така и кандидати за членство или такива, които желаят да излязат от общността.

През 2007 г. се смяташе, че най-силен е евроскептицизмът във Великобритания, а сега в четирите най-големи страни в еврозоната равнището на доверие към европейските институции е по-ниско от това във Великобритания през 2007 г.

Какво се случва?, питат авторите. Традиционното обяснение на евроскептицизма беше предполагаемото съществуване на дефицит на демокрация в ЕС.

Решенията, според критиците, се вземат от безброй институции, вместо от избрани национални правителства.

Само че сегашната криза не е плод на сблъсък между Брюксел и страните членки, а между демократичната воля на гражданите в Северна и Южна Европа, между т.нар. център и периферия, като и двете страни използват европейските институции да лансират интересите си.

Сега и длъжните на юг, и кредиторите на север се чувстват жертви, подчертават специалистите. В американските политически кръгове е популярна стара поговорка, че дефиниция за гаф от страна на Вашингтон е случайното изричане на истината.

В миг на спонтанност по време на едни от безчетните дебати на експертни групи, определящи ежедневието в Брюксел, председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу тази седмица като че ли направи точно това.

Той публично заяви нещо, което много европейски лидери признаваха единствено в частни разговори: че базираната на сурови оздравителни мерки реакцията на кризата от страна на еврозоната се сблъсква с все по-неумолимия гняв на избирателите, пише в. "Файненшъл таймс".

Ерата на строгите ограничения е на път да приключи.

Защо? Защото не върши работа, гласи заглавие на коментарна статия във в. "Индипендънт".

Новината, естествено, още не прекосила Ламанша и не е стигнала до британския финансов министър Джордж Озбърн.

Удивителният факт обаче е, че страните от еврозоната престанаха да се опитват да изпълняват определените им цели за съкращения на бюджетния дефицит.

Те искат от Брюксел облекчени програми за намаляване на дълга и дори ги получават, като Гърция, на която наскоро бяха дадени още две години да намали дефицита си под 3% от брутния вътрешен продукт.

Ограничителните мерки не дадоха желания резултат. Техните интелектуални основи бяха отслабени, страните от еврозоната отслабиха дисциплината си.

Ако г-н Озбърн търси извинение да пристъпи към План Б - сега е моментът. Всички останали правят същото, допълва всекидневникът.