Това предно място, което заема проблемът за медийната свобода в негативната класация на Държавния департамент на САЩ, не ме учудва, заяви за БГНЕС медийният експерт Иво Инджов.

Годишният доклад на Държавния департамент на САЩ за правата на човека в България с право акцентира силно върху положението на българските медии, смята Инджов. Те са поставени на второ място като проблемна област след проблема за изтласкването на ромското малцинство по периферията на обществото и преди проблема за корупцията, добави той. В доклада са отбелязани няколко основни проблема – политически натиск върху медиите, корпоративен натиск и концентрация на собствеността, които в своето взаимодействие водят до автоцензура. Тези проблеми не са нови. Част от тях бяха констатирани в доклада на еврокомисаря Нели Крус през есента, която посочи концентрацията на собственост и липсата на прозрачност като основни проблеми на българските медии, припомни Инджов. "Намериха място и в доклада на "Репортери без граници", в който България се озова на последно място по степен на медийна свобода сред страните-членки на ЕС. Тези проблеми бяха маркирани от германския посланик Матиас Хьопфнер в няколко негови изказвания. Американският посланик отбеляза много от проблемите на медиите в България", добави той.
Проблемите не са нови, но сега, когато присъстват в такъв авторитетен документ, какъвто е годишният Доклад на Държавния департамент на САЩ за човешките права, дават възможност за пореден път да се стимулира дискусията в България – какво се случва с нейните медии, смята експертът. "Някои български НПО също през изминалата година и в началото на тази акцентираха върху проблемите на медийната среда в България. Проектите, които реализират, са насочени към подобряване на тази среда и изкореняване на част от проблемите", каза Инджов. "Например, Институтът за модерна политика през миналата година реализира един проект "Темите табу в българските печатни медии", който показа една висока степен на автоцензура сред водещите издания в България по отношение на щекотливи теми, свързани с властта, с капитала и с човешките права. Тази година Институтът за модерна политика продължава и прави второ издание на този проект. Отново бяха номинирани теми, които в момента са в етап на проверка и оценка и отново ще излезем с една негативна класация. Има дебати, има дискусия за преодоляване на някои от проблемите за подобряване на медийната среда, но като цяло тя остава много неблагоприятна и това е констатирано в доклада на Държавния департамент", каза Иво Инджов.
"Един много сериозен въпрос е пропуснат в доклада. Става дума за финансирането на медиите с държавни пари, което е сериозен проблем, защото тези пари се раздават по неясни критерии и се създава усещането, че с тях се купува благоприятно осведомяване в медиите и премълчаване на неудобни за властта теми", заяви експертът. Той бе категоричен, че Гражданска листа "Модерна България" ще настоява да се определят приемливи нива на медийна концентрация както в сферата на медийното съдържание, така и на медийната инфраструктура. Освен това ще работим за пълно осветляване на медийната собственост в България и въвеждане на ясни правила в условията на конкурентност и прозрачност за финансиране на медии от държавата, когато това се налага и е необходимо, обеща Иво Инджов.
Съгласен съм с констатацията, че "на книга законът защитава свободата на словото и медиите, а правителството общо взето спазва това гражданско право", продължи той. Да, в интерес на истината българското медийно законодателство, с някои изключения в някои области, не е рестриктивно и в никакъв случай не е съизмеримо с посегателството върху свободата на словото и медиите, на каквото станахме свидетели в Унгария при управлението на Виктор Орбан, каза Инджов.
"Но в доклада много правилно е посочено, че политическите партии, включително, пише в доклада, но аз бих казал, че основно представителите на бившата управляваща партия ГЕРБ притискат медиите и заплашват да унищожат техния бизнес, ако публикуват определени статии, което предизвиква автоцензура. Ето това е политическият натиск от определени кръгове, свързани с управляващите", заяви експертът. Всичките ни наблюдения показват, че този политически натиск при управлението на ГЕРБ се засили много повече, отколкото при предходните правителства, каза Инджов. "Освен това, правителството не въведе законодателни мерки, които да ограничат концентрацията на медийна собственост и медийна инфраструктура и предприе много половинчати мерки за осветляване на собствеността на печатните медии. В това отношение можеше да бъде направено много повече", смята Инджов.
В същото време в разцвет е корпоративната журналистика, защото голяма част от българските медии, особено печатните, се намират в ръцете на бизнесмени, чийто бизнес-интереси са много широко разклонени и медийният бизнес е само част от тях, добави той. "Следователно, за да обслужат своите други медийни интереси, а това обслужване много често преминава през политически протекции, те се нуждаят от медиите. Медиите се превръщат в трибуна за черен пиар, за търговия с влияние, за рекет на политически и икономически опоненти и правителството на ГЕРБ, което си отиде, не направи почти нищо за ограничаване на тези негативни явления", каза Иво Инджов.
Той подчерта, че случаят с Борис Митов липсва в доклада, защото е неотдавнашен и надали е имало възможност да бъде обхванат в него, но са дадени други примери за посегателство и заплахи срещу журналисти, и то не толкова от страна на властимащите, колкото от страна на съмнителни бизнес групировки. "Българските медии имат шанс да станат по-свободни само ако журналистите демонстрират солидарност помежду си. Нещо подобно, но в много малки размери видяхме при случая с Борис Митов. Трябва да има чувство за принадлежност към тази гилдия, която споделя някакви общи ценности – че журналистите служат на обществото, че те трябва да бъдат четвърта власт, коректив на останалите власти, и че на първо място те служат на обществото, което е много по-важно от икономическите интереси на техните собственици и политическите им предпочитания. Шансове има, но дебатите за свободата на медиите в България трябва да започнат много по-сериозно след изборите", каза Иво Инджов, който е и кандидат за депутат от Гражданска листа "Модерна България" в 23 МИР-София.




















БГНЕС