Предишното българско правителство обърна гръб на хората. Предприетите мерки за справяне с икономическите проблеми изобщо не бяха разбрани от народа, заяви в интервю за БГНЕС холандският политик Ян Маринус Виерсма, заместник-председател на Европейския форум за демокрация и солидарност.

"Според мен например, не трябваше просто така да удвоявате цените на електричеството. В Холандия правителствата постъпват по малко по-различен начин. Те винаги вземат решенията в диалог и обяснявайки какво е необходимо за страната. Диалогът протича между правителството и различните синдикални групи в страната и, разбира се, организациите на работодателите, за да може накрая да се достигне до социално споразумение.

Независимо дали говорим за съкращаване на бюджетните разходи, при всички случаи трябва да гарантираме, че хората, които ще пострадат от това, получават някаква защита. Мога да дам един пример – в Холандия взехме решение да повишим пенсионната възраст, но направихме едно изключение. Хората, които например имат 40 години трудов стаж в някаква изключително тежка работа, биха могли да се пенсионират по-рано, въпреки повишаването на възрастта за пенсиониране. Винаги трябва да има диалог.

Винаги трябва да се взема предвид социалният компонент, когато се предприемат такива мерки. Винаги трябва да се обяснява защо се случват дадените реформи в икономиката и защо е необходимо да се съкращават разходите в бюджета. Повечето хора биха разбрали защо е необходима реформа в икономиката, всички виждаме какво се случва. Но когато се предприемат такива стъпки, винаги трябва да включваме и социалното измерение. Трябва да има мерки, които защитават и бедните, и безработните. Ще дам още един пример – в Холандия се прие решение, че обезщетенията за безработица ще се получават в рамките на три години, което е доста. Така че правителството винаги трябва да предприема подобни мерки в диалог", посочи Виерсма.

Той е в България за участие в лекция на тема "Заплахите пред ЕС и отговорът на левицата в Холандия", организирана от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент и Центъра за европейски и международни изследвания. Според него освен проблемите в еврозоната и икономическата криза, ЕС е изправен и пред други сериозни проблеми.

"Една такава заплаха би била липсата на доверие от страна на населението в начина, по който работи ЕС. Ако трябва да използваме сложния термин, ще кажем, че тук на практика говорим за дефицита на демокрация. При всички положения той ще окаже отрицателно въздействие върху европейските избори, които предстоят през следващата година. Смятам, че това е един важен аспект и тази заплаха е сериозна, защото ЕС има нужда от подкрепата на населенията на държавите членки на съюза.

Втората заплаха, която виждам, е увеличаващата се разлика между 17-те държави членки на еврозоната и другите 10, които през юли ще станат 11, след като Хърватия се присъедини към ЕС. Трябва да се уверим, че тези различия между двете групи държави няма да продължат да нарастват и ние трябва да работим заедно, за да можем да преодолеем това. При всички положения трябва да подобрим ситуацията и в еврозоната, но икономическата криза, разбира се, продължава да бъде сериозна заплаха", заяви Виерсма, който е и бивш заместник председател на Партията на европейските социалисти.

Той изтъкна, че хората очакват от ЕС да постигне положителни резултати. "Начинът, по който можем да възстановим и засилим доверието в съюза, е като се обърнем лице в лице със социалните проблеми, пред които са изправени хората. Защото ЕС трябва да създава нови работни места, за да може по този начин да генерира допълнителен растеж. Според мен това е основното нещо, на което трябва да се спрем. ЕС трябва да бъде успешен проект, той трябва да осигурява на хората успех, сигурност, да защитава модела, който имаме тук, в Европа, той е различен от модела в САЩ.

В момента хората виждат ЕС по-скоро като средство, което застрашава техните работни места, а не като средство, което ще генерира нови работни места. Така че, ако трябва да резюмирам, необходими са ни резултати, резултати, резултати и то положителни резултати", убеден е Виерсма.

Той подкрепя политиката за строги икономии, но подчерта, че е необходимо да се гарантира, че бремето на тези мерки няма да бъде поето от най-уязвимите групи в обществото. "Аз идвам от Холандия, а ние, холандците, сме хора, които се грижим за парите си, това е нашият протестантски начин на мислене, ако щете калвинистичният ни начин на мислене.

Според мен по-богатите държави като Холандия, Франция, Гърция не могат да продължават да поддържат такива големи бюджетни дефицити. Трябва да се направи нещо по въпроса, това не може да продължава до безкрай. В тази връзка трябва да кажа, че мерките за орязване на разходите са необходими, но има различни начини, по които могат да се орязват разходите. Когато се орязват разходите в бюджета, трябва да се уверим, че по-слабите, по-беззащитните групи от населението не са тези, които плащат цената за това орязване.

Когато правим такива стъпки, трябва да сме сигурни, че възрастните хора няма да са тези, които ще бъдат най-засегнати от подобен тип мерки. За мен това е изключително важно. Освен това трябва да бъдем интелигентни, когато правим подобни стъпки, защото смятам, че трябва да се организираме така, че да създаваме допълнителна заетост. Аз лично не съм срещу мерките за икономии, но смятам, че трябва да се предприемат мерки както от страна на ЕС, така и от страна на различните държави членки, които да бъдат свързани с инвестиции в икономиките", посочи Виерсма.

Той смята, че по-богатите държави като Холандия и Германия трябва да поемат водещата роля и да инвестират първи в икономиките, за да могат след това и другите държави в ЕС да последват техния пример и това да има положителен ефект за всички държави в съюза. "В момента по-богатите държави изкарват парите си, като работят с държави извън ЕС, говорим за Китай, Русия, Бразилия. Те изнасят повече за тези страни. Смятам, че вече трябва да има повече износ и в рамките на ЕС, да кажем Холандия да изнася за България или пък Гърция за Германия или обратното. Така че отново ще се върна и ще кажа, да, мерки за орязване на разходите трябва да има, но не говорим за какви да е мерки за орязване на разходите. Трябва непременно да вземем предвид какви ще бъдат социалните последствия от това орязване и в никакъв случай бедните хора не трябва да платят цената за това", категоричен е Виерсма.

Той посочи, че кризата е засегнала най-тежко младите и хората с ниски доходи. "Процентът на младежката безработица непрекъснато се покачва. В Гърция, в Испания, в Холандия също вече се наблюдава подобно нещо. Този процес е изключително опасен. На практика се оказва, че имаме едно добре образовано младо поколение, което просто не може да си намери работа и това води до сериозно неудовлетворение у тези хора.

Това по никакъв начин не оказва добро въздействие върху социалната среда. Освен това хората с ниски доходи също бяха много сериозно ударени от мерките, които бяха предприети. В момента на тях им е изключително трудно да се издържат, да посрещат някои основни свои нужди и не получават почти никаква подкрепа от страна на държавата. Смятам, че в този смисъл също наблюдаваме все по-често възникващи заплахи от факта, че хората все повече падат под линията на бедността.

Това се наблюдава особено много в Гърция, Италия, в Холандия не в такава степен, но при всички случаи процесът вече приема застрашителни размери. Смятам, че начинът, по който можем да се справим с подобен тип заплахи без да избягваме мерките за орязване на разходите, защото трябва да свалим бюджетните дефицити, е да се уверим, че по-бедните хора не са тези, които плащат цената за това, което се случва в момента. Смятам, че по-силните групи от обществото трябва да понесат по-голямата част от тежестта.

Това виждаме в предложенията тук на БСП и Коалиция за България, които предлагат например да се замени плоският данък с поне частично прогресивно данъчно облагане. По този начин по-богатите ще плащат повече, отколкото по-бедните.

Смятам, че е изключително важно да дадем увереност на хората, да им вдъхнем доверие, защото ние трябва да се уверим, че най-важните политики, които ще се прилагат оттук-нататък, ще обещават по-добро бъдеще на хората. Говорим за икономическата, за социалната политика. Това са все политики, които трябва да показват на хората, че има светлина в края на тунела. Ние трябва да осигурим повече работни места, да подобрим положението на икономиката, но на практика нещата, които току-що изброих, са тези, които се постигат най-трудно. Например, в Гърция е трудно да се прогнозира кога страната ще излезе от рецесията. Може това да отнеме буквално години. В резултат на това хората там са гневни, те са изключително разочаровани и както виждаме, по улиците непрекъснато има демонстрации.

Според мен отговорност и на социалдемократите е да се уверят, че бюджетите, които се гласуват в различните държави членки, са добре балансирани. Това важи, между другото, и за България. Най-важното е, че хората имат нужда от подкрепа и трябва да знаят, че системата ще им помогне в тези трудни времена", заяви Виерсма.





















БГНЕС