Никой не се съмнява, че интернет има дълга памет. Във виртуалното пространство "живеят” неща, които отдавна всички са забравили.

В някои случаи това ни носи приятна изненада, като снимка от далечни времена или част от разговор с някой важен за нас човек.

Все повече потребители обаче са все по-недоволни от това, че данните, които се пазят в интернет могат да бъдат подвеждащи, злонамерени или да бъдат изтълкувани грешно.

Поради това кампанията срещу големите "хранилища” на информация набира все по-голяма сила, съобщава Guardian. Борбата е основно срещу гигантите Google  и Facebook, но не спира дотам.

Изданието разказва за Марио Костея, който пуска името си в търсачката и открива, че през 1990 г. е имал финансови проблеми и е бил принуден да продаде къщата си, за да покрие дълговете си.  

Информацията за затрудненията му излиза неочаквано в Google, когато местният испански вестник решава да дигитализира архивите си. Той отдавна е платил дълга си, но информацията за това все още присъства в онлайн варианта на изданието.

Костея признава, че променил една от буквите на презимето си и сменил визитните си картички, за да не бъде свързан с лицето, за което има данни в интернет.

Според него съхраняването на подобна информация вреди на репутацията, въпреки че случилото се е далеч в миналото.

Костея става пионерът на идеята за "правото да бъдеш забравен”, отнасяйки случая си в Европейския съд в Люксембург. Решението на магистратите се очаква в края на годината. Костея обаче не е сам.

Сред имената, които вече са познати на света и които се борят за правото на конфедианциалност на личните данни, е 25-годишният австриец Макс Шремс. Той води кампания срещу политиката на Facebook да събира информация. След дългогодишна битка той успя да изиска от социалната мрежа данните, които са пазят за него там. В отговор той получи 1200 страници с лична информация.

Шремс обяснява как правилата важат за Facebook: "Ако аз паркирам на забранено място, трябва да платя глоба. Ако Facebook престъпи закона, обикновено няма никакви последствия и не плаща нищо”.

Медията цитира данни, според които все повече хора проявяват загриженост за това, че са твърде "разголени” във виртуалното пространство. 68 на сто от британците например заявяват, че са притеснени за политиката в интернет относно личните данни, 22% са много загрижени относно този въпрос.

Адвокатът на Кострея Хоакин Мунос смята, че Google лесно може да въведе бутон, с който потребителите могат да докладват, че правата им са били нарушени в YouTube например.

Във Франция също се отбелязва голям ръст на хората, които иска да имат "правото да бъдат забравени”.