Научихме, че бившият член на Висшия съдебен съвет, Петър Стоянов, считано от 20.03.2012 г. е командирован във Върховния административен съд, се казва в писмо на Съюза на съдиите, изпратено до ВСС и председателят на ВАС Георги Колев.
Настоящото писмо няма за цел да обсъжда правните познания и личните качества на командирования, но кратката професионална биографична справка за Стоянов показва, че той няма опит в гражданското и административното правораздаване. Това е от съществено значение, доколкото като съдия в Трето отделение на Върховния административен съд Стоянов ще бъде последна инстанция по дела, свързани с държавната и общинската собственост, актове на органите на местното самоуправление и местната администрация и др. – дела с огромен материален и обществен интерес, посочват още съдиите.
Ние не отричаме института на командироването, защото считаме, че той е полезен за краткосрочно решаване на проблеми, свързани с възникване на временен кадрови дефицит в даден орган на съдебната власт. Същевременно, тъкмо неотложността налага да бъдат командировани съдии, които няма да имат нужда тепърва, във върховната инстанция, да се запознават с правната материя. Неведнъж сме имали възможност да заявим, че командироването по еднолично усмотрение на председателя на съда може да е опасна тенденция, тъй като се превръща в прикрит способ за кариерно израстване, игнориращ конкурсното начало.
Командироването без правила търпи упреци, че се основава на личните симпатии на председателя на съответния орган и че създава опасност, съдии без необходимата професионална подготовка да правораздават в горестоящ, включително върховен, орган на съдебната власт. То създава професионална несигурност у командированите магистрати и ги прави податливи на влияние от страна на председателите и несигурни от това, че командироването може да бъде прекратено отново по еднолична преценка. Това, освен че действа демотивиращо върху останалите магистрати, не е и в интерес на правосъдието, защото е един от механизмите за създаване на вътрешни за съдебната власт зависимости.
Тенденцията командироването да замества конкурсното начало и да се превръща в заобикалящ закона способ за кариерно израстване е особено отчетлива в последните години и е следствие от абдикацията на няколко поредни състава на ВСС да изпълняват вменените им от Закона за съдебната власт и чл. 130, ал. 6, т. 1 от Конституцията на Република България задължения да организират дейността по назначаване, повишаване и преместване на магистрати в органите на съдебната власт, категорични са от Съюза на съдиите.
Настоящият състав на ВСС встъпи в длъжност с твърдо заявеното намерение да намери бързо и качествено решение на кадровия проблем чрез извършване на анализ на натоварването, регулярното провеждане на конкурси за повишаване и преместване в органите на съдебната власт и чрез въвеждане на правила и прозрачност при командироването. Въпреки демонстрираната при учредяването си воля да не допуска действия или бездействия, които уронват престижа на съдебната власт и създават усещане за непрозрачни механизми за вземане на решения, само в последните две седмици за трети път общественото внимание е ангажирано с обсъждането на спорни кадрови назначения. Такива бяха тези на Петьо Петров и Делян Пеевски, които поставиха отново на дневен ред ролята на ВСС в проверката и контрола на етичните качества на магистратите при назначаването и повишаването им. Липсата на обсъждане на твърдени зависимости и несъвместимости действа деморализиращо на магистратската общност и не поставя ясни критерии за дължимото етично поведение. Командироването на бивши членове на ВСС (на Радка Петрова от Окръжна прокуратура - Перник във ВКП, на Мая Кипринска от следовател към Окръжна прокуратура – Благоевград в НСлС, на Георги Шопов от Окръжен съд – Пазарджик в Апелативния специализиран наказателен съд и на Петър Стоянов от Военен съд – София във ВАС) оставя сред магистратите и гражданите впечатление, че те получават чрез заобикаляне на закона своите "кариерни бонуси". Същите "кариерни бонуси", за които Петър Стоянов твърдеше пред Правната комисия на Народното събрание, че ако не бъдат гарантирани, членството във ВСС ще бъде "близко до мазохизъм и граничещо със здравия разум". Във всички тези случаи съзираме и друга опасност - от задълбочаване на недоверието в съда, припомнят от организацията на съдиите.
Считаме, че в интерес на доброто управление на съдебната система е, провеждането на необходимите конкурси да се осъществява ритмично и ако е необходимо – повече от веднъж годишно, а командироването да се извършва въз основа на изготвени от ВСС правила, което би отхвърлило съществуващите в обществото съмнения, че се използва като средство за награда, а понякога – и за наказание (например, обективен показател за справедлив подбор при командироването, лишен от намеци за непотизъм, би бил спазване на поредността на класирането на съдиите, които не са били назначени при предишния конкурс за съответния орган на съдебна власт).
По тази причина настояваме да извършите необходимото за изготвяне на правила за командироване, които административните ръководители да спазват и да въведете в практиката си ясни критерии за дължимото етично поведение от магистратите, заключават от Съюза на артистите.











БГНЕС