Преди десетина години, на една научна конференция, която се състоя в Европейския център за сигурност Джордж К. Маршал, в Гармиш Партенкирхен при мен дойде един колега от България и ми казва: „Защо вие, македонците, сте толкова резервирани към българите? В България най-добрите българи са македонци“. А аз му отговорих сериозно: „Точно така колега, и в Македония най-лошите македонци са българи“. Той вероятно не беше подготвен за подобен дързък отговор от моя страна и, за да избегне по-нататъшната дискусия за историческите теми, промени темата на разговор. За което и аз бях съгласен. Това пише днес професор Стоян Славески в авторски текст, публикуван в ”Нова Македония”.
По-нататък в текста се казва:
„В како се състои същността на проблема между македонците и българите? Отговорът, лежи в погрешната представа за „другия“. Именно в България с определението македонец се означават три неща. Най-разпространено е виждането, че македонец е понятие, с което се означава представител на българската нация, който е от Пиринска Македония, или става дума за преселник от останалите части на Македония, който има развито българско национално самосъзнание. Тези хора са приети от българското общество по същия начин както са приети хората от другите краища на България и мнозина от тях са се изкачили на най-високите позиции в правителствената йерархия. За тези македонци мислеше моя колега, когато заяви, че „най-добрите българи са македонци“. Освен това, в България има и граждани на Република България, които имат българско гражданство, но имат „македонско национално самосъзнание“ и се чувстват част от македонската етническа нация.
„Въпросът за македонското етническо малцинство в България може да бъде поделено в две части. Първата част, веднага след края на Втората световна война, когато „македонската националност“ беше изцяло призната като отделна националност, и периода след 1956 година когато Българската комунистическа партия реши „повече да не признава отделна македонска националност“. Тези хора още са изправени пред проблема за свободно изразяване на етническа принадлежност и политическо организиране. И последно, под понятието македонец, българите разбират гражданин на Република Македония, но не и представител на македонската етническа нация, която те не признават. По отношение на този въпрос Петьо Влаков от Института по сигурност и международни проучвания от София, смята че има напредък в отношението на София към македонската нация. Той посочва, че до преди няколко години официалната позиция на България беше, че „всички македонци са Българи“, а сега се говори за „съществуване на българско малцинство“ в Македония, с което индиректно се признава съществуването на македонската нация.
От друга страна, и в Македония, също така, имаме три виждания за понятието българин. Най-разпространеното е виждането, че българин е гражданин на България и представител на българската нация. По-натам, в Македония съществуват, въпреки че това държавата неволно го признава, граждани, които имат „българско национално самосъзнание“ и се смятат себе си за част от „българската етническа нация“.
Този въпрос, заедно с въпроса за положението на етническите македонци в България, натоварва отношенията между Македония и България вече дълго време. По въпроса за малцинствата двете страни имат различно виждане. Докато България не признава каквото и да било македонско малцинство на своя територия Македония твърди, че няма българско малцинство в страната. Въпреки че в двете страни съществуват групи, които твърдят обратното. И последно, когато ние в Македония искаме някого да обидим, че е непостоянен, или направил някое подмолно дело, тогава употребяваме понятието българин.
Това е онова, което мислех, когато казах на колегата, че „най-лошите македонци са българи“.
Тези различни виждания за другия довеждат до проблеми в междудържавното сътрудничество и охлаждане на отношенията. Това на нас не ни е нужно, особено не в период когато очакваме българска подкрепа за нашите евроатлантически аспирации. Периодът на демократически промени в България, изпълняването на условията за членство в НАТО и в ЕС не допринесоха много за подобряване на статута на македонското малцинство в България. Македонците в България пропуснаха шанса този въпрос да наложат като един от условията които България трябваше да изпълни, за да стане член на ЕС. В резултат на това, македонците в България все още не могат политически да се организират. От друга страна, България от позиция на член на НАТО и на ЕС, показва голям интерес за онези, които се чувстват като българи в Македония, и този въпрос издига на равнище, с което иска да поставя условия за македонската подкрепа за евроатлантическата интеграция, което увеличава македонските резерви.
Да завърша анализа по начина, по който започнах. Неотдавна, връщайки се от една конференция на летището в София, чаках на опашка за паспортна проверка на гишето обозначено за „всички нации“. Редът се изпразни на гишето за „българските граждани“ и ме повика полицая да се прехвърля на това гише. Аз отидох внимателно и му казах: „Аз не съм български гражданин, аз съм македонец, не знам дали ще може на това гише“. А той ми отговаря: „Нищо де, и Вие сте наши“. „Добре“, му казвам, а за да балансирам нещата добавям: „На Балканите нациите се смесени, колкото ние сме ваши, толкова и вие сте наши“. А той ме пита: „Как е в Скопие, има ли нови паметници?“. „Всеки ден по някой нов пониква“, му отговарям, „от Александър Македонски, баща му Филип, майка му Олимпия, до цар Самуил“. Е, казва той: „Аз съм Самуилов, ще трябва да дойда в Скопие да се снимам с него“. „Разбира се“, отговарям му в негов стил: „Па, той е ваш, нали?“. „Аха наш“, отговаря той. „Щом вие сте му направили паметник, ще трябва да е ваш“. И така в приятелски тон се разделяме, пожелава ми приятно пребиваване в България, а аз на него благодарност за завършената работа. В тези десетина години остарях и вероятно се промених, и сега не разбирам толкова сериозно дебатите за „ваши“ и „наши“. Както виждам, и българският полицай беше подготвен за шеги по тези въпроси. Тогава, когато и държавните ръководства на Македония и България ще им отдават по-малко важност на „историческите теми“, а повече ще мислят за интересите на гражданите, по-лесно ще преодолеем недоразуменията между тези два, много близки, съседни народи”.