Нашият интелект и поведение изискват оптималното функциониране на голям брой гени, което означава, че трябва да се поддържа огромен еволюционен натиск, съобщи сп.Cell Press.

Сега, в провокативна теория, екип от Станфордския университет твърди, че губим интелектуалните и емоционалните си възможности, защото сложната мрежа от гени, която дава сила на мозъка ни, е особено податлива на мутации. А тези мутации не се подбират спрямо съвременното ни обществото, понеже вече не ни трябва интелект, за да оцелеем.

Но не трябва да се притесняваме заради намаляващата сила на мозъка си, тъй като, докато се превърне в реалност, технологиите ще са намерили решение на проблема, което ще превърне естествения подбор в отживелица. "Развитието на интелектуалните ни способности и оптимизацията на хилядите гени на интелигентността вероятно са настъпили в сравнително невербални, разпръснати групи народи, преди нашите предци да произлязат от Африка", казва д-р Джералд Крабтрий, водещ автор на статията, публикувана в списание Cell Press.

В онази среда интелигентността е била от решаващо значение за оцеляването и това вероятно е упражнявало огромен селективен натиск върху гените, необходими за интелектуалното развитие, което е довело до връх на човешкия интелект. Но след този момент настъпва спад, заради който вероятно започваме бавно да губим интелигентността си, твърдят учените. С развитието на селското стопанство идва урбанизацията, която вероятно е отслабила силата на подбора за изчистване на мутациите, водещи до умствени увреждания.

Въз основа на изчисления на честотата, с която вредните мутации се появяват в човешкия геном и предположението, че 2000 до 5000 гени са необходими за интелектуалните способности, д-р Крабтрий смята, че в рамките на 3000 години - около 120 поколения, ние всички сме били подложени на две или повече мутации, вредни за нашата интелектуална или емоционална стабилност.