Как се живееше при комуниз/ъ/ма?

Тъгата по социализма ражда социални експерименти от сорта на Биг Брадър. В "къщата" обаче се живее на тясно, без мобилни телефони и други удобства. В нея влизат хора, които искат да изпитат "гъдела" на отминалото.

Как са живели нашите родители през комунизма? И дали това, което си спомняме от детството, отговаря на тогавашната реалност? Подобно на много млади поляци, Изабела Мейжа и Витолд Шабловски често си задавали тези въпроси. За да намерят отговорите им, двамата журналисти се подложили на социален експеримент - в продължение на половин година те живели точно както през 1981-ва.

За експеримента си младото семейство избрало апартамент в панелен блок в южната част на Варшава - 38 кв м., без интернет и мобилни телефони. В продължение на шест месеца двамата се хранили само с това, което се продавало и през 1981-ва. А през ваканцията заминали за България - както правели повечето поляци преди 30 години. В Полша медийният и обществен интерес към акцията на Изабела и Витолд е голям - особено откакто на пазара излезе и тяхната книга "Нашата малка НРП" (НРП - Народна република Полша), в която двамата разказват преживяванията си по време на това пътуване в миналото.

Ренесанс на носталгията?

 

Във времената, когато дружбата беше вечна, а целувките - братски

 

Някои упрекват младите журналисти в опит за разкрасяване на социализма, други пък смятат, че детството им бива унизено. Мнозина поляци обаче заживяха в носталгия и замечтаха за машина на времето. Особено младите поляци на възраст между 25 и 35 години показват огромен интерес към този период. Във Фейсбук страниците "Родени в НРП" и "Певекс" (съответствието на КОРЕКОМ) имат два пъти повече фенове от високотиражния вестник "Gazeta Wyborcza".

Носталгията на младите поляци е свързана най-вече със социалистическата попкултура. На особена почит са например графитите по стените от 70-те години на миналия век. А неоновите табели от комунистически времена, красили големите градове през 1950-те и 1960-те, също се радват на нов живот - те са високо ценени от галерии и музеи по цял свят. Такива има например в "Неоновия музей" в Лас Вегас и в галерии в Ню Йорк. Понякога младите поляците сами се превръщат в художници. Така във все повече градчета от провинцията съветските танкове, паметници на победата, биват "преоблечени" в нови пъстри цветове.

Между носталгиците и техните противници често възникват конфликти. Така например в западнополското градче Хойнов се карат за една творба от 1970-та година. Става въпрос за рисунка на стена с образа на космонавта Юрий Гагарин и войници от Червената ярмия. Представители на църквата настояват рисунката да бъде заличена. Повечето жители обаче са против.

Фетишите на миналото

 

Грамофон "Солета", производство на ГДР от 1963 година

 

Всъщност през 2009-та година правителството на Туск наложи известни забрани над символите на комунизма. Така например който носи тениска с лика на Че Гевара или Карл Маркс може да се окаже за известно време в затвора.

А как Изабела Мейжа и Витолд Шабловски описват живота преди 1989-та? Те отговарят със смесени чувства. "Сама по себе си системата е била безсмислена", казват те и допълват: "Животът е бил труден, но НРП има все пак едно предимство - тогава хората са разговаряли по-често едни с други - поради липста на SMS-и, Фейсбук и други технически открития." Двамата са категорични, че капитализмът превръща поляците от средната класа във все по-големи самотници. Опита си от експеримента двамата оценяват като "лична имунизация срещу консумативния начин на живот", срещу желанието за притежаването на все повече и повече вещи.

АГ, ДПА, НО, ТП, М. Илчева, Редактор: Б. Узунова

DW.DE


Станете почитател на Класа