Миналата седмица Путин даде да се разбере, че има намерение да отмени една от най-нашумелите реформи на Дмитрий Медведев, въведени когато беше президент: през март стрелките бяха преместени напред и Русия започна да живее само по лятното време. Това може би е хубав символ на неуморния стремеж на Путин да отмени и най-скромното либерално наследство, завещано му от неговото протеже, което като президент направи плахи опити за модернизация, но така и не можа да излезе от сянката на наставника си и безропотно се съгласи да се оттегли, за да може той отново да предяви претенции към висшия пост.

Една по една всички реформи на Медведев - от декриминализирането на клеветата до прочистването на управителните съвети на държавните компании от правителствени служители - бяха отменени. Наблюдатели видяха в това признаци за нов твърд курс, възприет от Путин като реакция на масовите протести от миналата зима срещу управлението му - сигнал, че той вече не смята, че има нужда от компромис с опозицията. Ширят се и предположения, че Путин може би дори се стяга да изхвърли Медведев, отдавнашния си политически партньор, от премиерския пост.

Когато през 2008 Медведев стана президент, а Путин седна вместо него в премиерското кресло, за да спази конституционната забрана за повече от два президентски мандата, никой не вярваше, че Медведев наистина ще е човекът, който управлява.

Но той накара мнозина да повярват, че най-малкото може да смекчи автократичния стил на Путин, особено когато обяви, че “свободата е по-добра от несвободата”. Окуражи мнозина, обещавайки да позволи повече политическа конкуренция, да защитава свободата на словото, да либерализира икономиката и да се бори с корупцията.

В крайна сметка изпълни само някои от тези обещания, като на практика не промени нищо в строго контролираната политическа система, а в същото време Путин съвсем ясно даде да се разбере, че именно той продължава да е върховният лидер. Преди една година Медведев демонстрира непоклатима лоялност към Путин, отказвайки да се кандидатира за втори президентски мандат и съгласявайки се да си разменят постовете.

Сега Медведев усеща, че от него зависят все по-малко неща.

Най-новият удар нанесоха коментарите на Путин за инициативата на неговото протеже да не се променя сезонно времето, която ядоса много руснаци, защото означаваше, че през дългата руска зима ще трябва да тръгват на работа още по тъмно. Медведев обясняваше, че минаването само на лятно време е от полза за работещите в селското стопанство. Във вторник Путин каза пред репортери, че “Медведев не държи на това решение” - изявление, което изглежда показва, че наложената от него промяна е обречена.

Подобно унизително преразглеждане на собственото му решение още повече ще навреди на популярността на Медведев и за Путин ще е по-лесно да го уволни в бъдеще, ако реши. Неотдавнашно допитване на института за проучване на общественото мнение ВЦИОМ показа, че този месец рейтингът на Медведев е спаднал до малко над 20 процента и е наполовина от рейтинга му като президент. Същата анкета показва, че одобрението за Путин се запазва стабилно на около 50 процента.

Още един признак за обтягане на отношенията в лидерския дует: миналата седмица говорителят на Путин Дмитрий Песков, помолен от Асошиейтед прес да коментира твърденията, че някои хора от вътрешния кръг на Медведев държат Медведев отговорен за експлозията от антикремълски протести през зимата, заяви: “Не е тайна, че при президентстването на Медведев бяха допуснати някои грешки”.

Протестите от изминалата зима, които изкараха на мразовитите московски улици повече от 100 000 души, настояващи да се сложи край на управлението на Путин, бяха най-многочислените в Русия от рухването на Съветския съюз през 1991 г. Явно потресен, Путин обвини ЦРУ, че стои зад демонстрациите и категорично фокусира кампанията си към ядрото от привържениците си - квалифицираните работници и държавните служители.

След като през май встъпи в длъжност, Путин бързо реагира и удари по политическите си противници с поредица репресивни законопроекти, които налагат големи глоби на участниците в неразрешени протести и изискват финансираните от чужбина неправителствени организации като правозащитните и групите за наблюдение на изборите да се регистрират като “чужди агенти”. Това бе опит те да бъдат дискредитирани в очите на руснаците.

Твърдата подкрепа на Медведев за политиката на Барак Обама за “рестарт” на отношенията с Русия, които се влошиха при президентството на Джордж Буш син, бе сменена от порой от антиамерикански изказвания на Путин и неговите помощници. През септември Русия прекрати работата на Агенцията за международна помощ на САЩ, която от двайсет години действа в Русия, заявявайки, че тя се меси в изборите, нещо, което Вашингтон отрича.

Опозиционни активисти бяха разпитвани, домовете им бяха обискирани, а три участнички в женската пънк група “Пуси райът” бяха осъдени през август на две години затвор заради “пънк молитва” в главната московска катедрала за избавление от Путин.

Либералните инициатива от президентството на Медведев изглеждаха все по-странно на фона на кампаниите срещу инакомислието и Кремъл бързо се зае да ги анулира.

Парламентът, контролиран от верни на Путин депутати, бързо отмени закона на Медведев за декриминализиране на клеветата и даде на правоприлагащите органи ново оръжие в борбата с инакомислието.

Бързо бе прочистен съставът на президентския съвет по правата на човека, в който Медведев беше вкарал критици на Кремъл. А по-миналата седмица парламентът единодушно прие на първо четене законопроект, който много разшири понятието “държавна измяна”. През 2008 г. Медведев спря и изпрати за доработване същия закон.

Отменена бе директивата на Медведев за излизане на правителствените служители от управителните съвети на гигантските компании, контролирани от държавата.
Помощници на Путин като “енергийния цар” Игор Сечин няколко пъти успешно се противопоставиха на натиска от верни на Медведев хора, които искаха да има контрол върху приходите от петрола. Самият Медведев избягваше да се меси в тези спорове и предпочете да демонстрира лоялност към Путин.

Миналия месец Медведев имаше проблеми и когато Путин смъмри няколко министри, заявявайки, че те трябва да изпълняват указанията му при подготовката на новия бюджет. Това беше косвена критика към самия Медведев, който ръководи кабинета и отговаря за икономиката.

Алексей Макаркин, анализатор от Центъра за политически технологии, независим московски мозъчен тръст, каза, че такъв вид критика може да прозвучи отново и тя ще помогне за отстраняването в бъдеще на Медведев от политическата сцена. “Малко вероятно е той да остане премиер през целия мандат на Путин”, каза Макаркин.

БТА