Горещите дни в Гърция се увеличават. Доказва го лятото тази година. Според научно изследване сушата през следващите десетилетия ще нанесе огромни щети върху икономиката на страната.

Все повече зачестяват крайните метеорологични условия, тъй като климатът е в период на промяна. Свидетели сме на поредно лято с голяма жега в Югоизточна Европа.

За Гърция климатичните промени имат неблагоприятен ефект, тъй като могат да доведат до драстично намаляване на брутния вътрешен продукт - с 2 процента през 2050 г. и с 6 процента през 2100 г., сочат прогнозите на комисията за проучване на последствията от климатичните промени (ЕМЕКА).

В Средиземноморския регион през последните 50 години средната температура се е покачила с над два градуса. За Гърция това означава огромни щети за околната среда, горския фонд, земеделието, риболова, туризма, транспорта и добивната промишленост

Според Световната здравна организация заради променените климатични условия и новите болести индексът на смъртността ще се увеличи между 1 и 4 процента.

В района на Атина до 2100 г. средните максимални температури през летния сезон ще се увеличат с около 4,4 градуса по Целзий, а броят на смъртните случаи вследствие на топлинен удар може да нараснат с 25 процента, сочат прогнози на ЕМЕКА.

Тази година жегата достигна дори райони с голяма надморска височина. Високи температури бяха регистрирани в Черна гора - 43,5 градуса по Целзий, Румъния - 42 градуса по Целзий, България - 40 градуса по Целзий, Хърватия - 40 градуса по Целзий и Сърбия 42 по Целзий.

В Гърция непоносимата жега продължава и сега да мъчи континенталната част на страната, като през миналата седмица температурата достигна 42 градуса по Целзий.

“Дестабилизирането на климата е факт. Смятам, че вече дори и невярващите са започнали да се убеждават, че има човешка намеса в промяната на климата”, обяснява ръководителят на центъра по климатология Христос Зерефос.

“Това се доказва от все по-честото проявление на крайни явления. В същото време увеличаването на температурите се случва много по-бързо, отколкото смятахме. В Гренландия топенето на ледовете става по-бързо. Ледовете и снеговете на планетата се топят по-бързо от очакваното от научната общност.

Имаме много сериозни доказателства за това в Средиземно море, в което термометърът е на “червено”, тъй като за последните 50 години температурата се е увеличила с над 2 градуса по Целзий. Имаме високи температури по места на голяма надморска височина - явление, което не се срещаше в предишните десетилетия.

В Гърция започнаха често да се наблюдават големи жеги, които са с по-кратка продължителност. Трябва да се научим да живеем с жегите, както се научихме да живеем със земетресенията.

Всеки трябва да се приспособи към новите условия и да намали парниковите емисии. Трябва да предотвратим събитията, вместо да лекуваме последствията”, казва Зерефос.

В последните пет десетилетия се наблюдава намаляване на дъждовете в Централна и Северна Гърция. Пълноводността на реките също е намаляла с 5-10 процента. Според сценарий на ЕМЕКА водните запаси на Гърция драстично ще намалеят. В периода 2012 - 2050 г. дъждовете в страната ще намалеят с 3-8 процента, а между 2017 - 2100 г. - със 7-20 процента. При водните запаси се прогнозира до 54 процента намаление.

В края на 21 век температурата на въздуха ще се увеличи с 3-4,5 градуса по Целзий като ще нарасне и слънчевото излъчване, както и силата на ветровете. В източната континентална част на страната и на остров Крит се очаква увеличаване на сушата - с 20 дни до 2050 г. и до 40 дни до 2100 г. Климатичните промени ще увеличат опасността от възникване на пожари, покачване на нивото на морето и ерозия на крайбрежната линия.

Над 20 процента от крайбрежните зони на Гърция са застрашени от потъване. Хиляда километра от гръцката крайбрежна ивица са уязвими от климатичните промени. Промяната на нивото на морето между 0,2 и 2 метра ще струва десетки милиони евро годишно.

Икономическите, социалните и екологичните последствия от климатичните промени за Гърция ще са непосилни, ако не се вземат незабавни мерки, според първото по рода си изследване на комисията за проучване на последствията от климатичните промени (ЕМЕКА).

Един от сценариите на ЕМЕКА е изготвен на базата на условието, че не се предприемат никакви действия за намаляване на парниковите емисии. В този случай брутният вътрешен продукт на страната ще се свие с 2 на сто през 2050 г. и с 6 на сто през 2100 г. При този сценарий до 2100 г. климатичните промени ще струват на Гърция 701 милиарда евро.

Ако Гърция драстично намали емисиите, което от своя страната ще доведе до ограничаване на увеличаването на температурата до 2 градуса по Целзий, стойността на климатичните промени ще възлиза на 436 милиарда евро.

При третия сценарий БВП на страната ще се свие с 3,7 на сто до 2100 г., а климатичните промени ще струват на икономиката 577 милиарда евро. В този случай ще има съобразяване с условията и ограничаване на щетите от промяната в климата.

БТА