Чанад Сегеди - изгряващата звезда на крайнодясната партия “Йоббик” в Унгария - се прочу с обидните си коментари за евреите. Той ги обвиняваше, че “изкупуват” страната, роптаеше срещу “еврейщината” на политическия елит и твърдеше, че евреите поругават националните символи.

Тогава дойде разкритието, което го нокаутира като радетел на крайния национализъм: самият Сегеди е евреин.

След седмици на слухове из интернет през юни Сегеди призна, че неговите дядо и баба по майчина линия са евреи, което го прави подвластен на еврейския закон, въпреки че не изповядва вярата. Баба му е оцеляла от “Аушвиц” (Освиенцим), а дядо му е ветеран от лагери за принудителен труд.

След разкритието 30-годишният мъж изпадна в изолация в “Йоббик” и политическата му кариера е на ръба. Той не пожела да бъде интервюиран за написването на настоящия текст.

Драмата тръгва от звукозапис на среща, състояла се през 2010 г., между Сегеди и един затворник. Впоследствие Сегеди признава, че такава среща е имало, но казва, че записът е бил манипулиран. От партията “Йоббик” смятат, че той е автентичен.

На записа се чува как затворникът представя на Сегеди доказателства за еврейските му корени. Сегеди изглежда изненадан и след това предлага на събеседника пари и услуги, за да си мълчи.

Поставен под натиск, миналия месец Сегеди напусна всички постове в партията и се отказа от членството си в нея. Но това не бе достатъчно за “Йоббик”: миналата седмица тя го прикани да се оттегли от депутатския си пост в Европейския парламент, но с мотива, че е заподозрян в корупция, а не заради еврейските му корени.

Чанад Сегеди стана известен през 2007 г., когато бе сред основателите на Унгарската гвардия - група, чиито черни униформи и знамена на райета напомняха за пронацистката “Партия на кръстосаните стрели” (унг. Nyilaskeresztes Part), управлявала Унгария към края на Втората световна война и отговорна за смъртта на хиляди евреи.

Общо 550 хиляди унгарски евреи са били убити по време на Холокоста, повечето от които изпратени с влакове в лагери на смъртта на “Аушвиц” (Освиенцим).

През 2009 г. Унгарската гвардия бе забранена със съдебни решения. Тогава Сегеди вече се е присъединил към създадената през 2003 г. “Йоббик”, която бе станала най-голямата крайнодясна политическа силя в Унгария. Той бързо става един от най-гръмогласните и забележими нейни членове и стълб в партийното ръководство. От 2009 г. той е един от тримата депутати на “Йоббик” в Европейския парламент, който пост сега казва, че иска да запази.

Сагата с родословието на Сегеди се отрази и на неговите бизнес интереси. Изпълнителният директор на “Йоббик” Габор Сабо се изтегля от фирмата за продажба по интернет на националистически символи, която притежава заедно със Сегеди. Сабо каза също, че сестра му е подала оставка като личен асистент на Сегеди.

На записа от 2010 г. бившият вече затворник Золтан Амбруш казва на Сегеди, че притежава документи, които доказват, че той е евреин. Крайнодесният политик реагира, показвайки истинската от новината, и предлага пари и евентуално работа в ЕС на Амбруш в замяна на мълчанието му.

Амбруш, който е излежавал присъда за притежание на оръжие и експлозиви, явно е отказал подкупите. Той казва, че тайно е записал разговора като част от вътрешна борба за власт в “Йоббик”, целяща отстраняването на Сегеди от ръководния пост в местна партийна организация. Реакцията на партията бе незабавна.

“Нямаме друг избор освен да поискаме да върне мандата си в ЕП”, каза председателят на “Йоббик” Габор Вона.” “Йоббик” не разследва произхода на своите членове или ръководители, а отчита какво са направили те за нацията”.

Случилото се със Сегеди не е нещо изключително. Холокостът беше забранена тема по време на десетилетията комунистическо управление в Унгария и мнозина оцелели предпочитаха да мълчат за страданията си. Крайнодесният руски екстремист Владимир Жириновски беше антисемит, докато през 2001 г. призна, че баща му е евреин.

Сегеди, който е възпитан като презвитерианец, призна еврейския си произход през юни в интервюта за унгарски медии, вкл. за тв канал “Хир” и седмичното партийно издание “Барикад”. Той казва, че след срещата си с Амбрус е имал дълъг разговор с баба си, която му разказала за миналото на семейството като ортодоксални евреи.

“Тогава ми стана ясно, че баба ми наистина е еврейка”, споделя той пред “Хир”. “Помолих я да ми разкаже как е станало депортирането. Тя е била в “Аушвиц” и “Дахау” и е единствената оцеляла от голямото семейство”.

Юдаизмът се предава от майката на детето, тоест съгласно еврейските закони Сегеди е евреин. Самият Сегеди твърди, че се самоопределя като човек, който има предци евреи, защото той самият се обявява за 100-процентов унгарец.

В интервюто за телевизията “Хир” той отрича да е правил антисемитски изявления, но няколко от неговите речи и появи в медиите сочат друго.

През ноември 2010 г. в интервю за националната телевизия Сегеди обвинява, че мащабната приватизация на държавна собственост след края на комунизма е извършена от “хора в унгарския политически елит, прикриващи се зад своята еврейщина”.

В едно сутрешно предаване от края на 2010 г. той казва, че “проблемът на радикалната десница с евреите” се състои в това, че еврейски художници, актьори и интелектуалци оскверняват национални символи на Унгария като Свещената корона на Свети Ищван - първия унгарски християнски крал. Сегеди се оплаква и от “мащабните покупки на недвижими имоти в Унгария, в които - това не е тайна - те искат да докарат жители на Израел”.

В началото на август Сегеди се е срещнал с равина Шломо Ковеш от унгарския клон на юдейското движение “Шабад-Любавич”, чиито родители узнали в младежка възраст, че са евреи.

“Моят дълг като равин е да приема всеки човек, който е състояние на криза и специално евреин, който в момента се изправя пред своето наследство”, казва Ковеш. На срещата Сегеди се е извинил за всички свои изказвания, в които може да е обидил еврейската общност, и е обещал да посети мемориала за Холокоста в Освиенцим, за да отдаде почит към жертвите.

Ковеш описва разговора като “труден и духовно напрегнат”, но изразява надежда за успешен изход. “Чанад Сегеди е насред труден процес на промяна, самопознание, преоценка и обучение, което според нашите надежди и интереси трябва да приключи по положителен начин”, казва Ковеш. “Дали това ще се случи, или не, зависи първо и най-вече от него”, заключава равинът.

БТА