Ако мислите, че разделното събиране на битовите отпадъци е бреме, трябва да прекарате една седмица в Токио и ще разберете колко щастливо сте си живели досега. В Токио човек трябва да сортира всичко, абсолютно всичко. Но накрая това излиза изгодно от гледна точка на опазването на околната среда.
Преценете сами. През 2000 г. столицата, една от най-населените в света, “произвеждаше” 5,5 милиона тона битови отпадъци на година, от които само 930 000 тона бяха рециклирани, тоест 17 процента.
Десет години по-късно (през 2010 г.) Токио трупаше около 4,34 милиона тона отпадъци, от които 1,11 милиона бяха рециклирани, тоест 25,6 процента.
Тези данни са предоставени от Тору Канеко, известен в токийската община като Господин Рециклиране.
За сравнение през 2010 г. Париж рециклираше едва 6 процента от битовите си отпадъци (без стъклените), а Ню Йорк - 15 процента. Тогава само Лондон можеше да съперничи на Токио с 25 процента рециклирани битови отпадъци.
“В основата на нашите действия във връзка с третиране на отпадъците са трите “Р”, идващи от редуциране, реутилизация (повторно използване) и рециклиране. За да намалим количеството на отпадъците, трябва следователно да сортираме онова, което може да се преработи или да използваме повторно останалото, казва Тору Канеко.
Така представени нещата изглеждат привлекателни. Но на практика за чужденците това е същинско мъчение, а за японците - задължение.
Чужд блогър в Япония пише: “Що се касае до събирането на боклука, това е истинска катастрофа и честно казано не разбирам нищичко. Японците толкова много сортират боклука, че човек не знае какво трябва да изхвърля и в кой ден”.
На този блогър обаче всичко ще му се изясни, ако изчете “Наръчника на съвършения изхвърляч на боклук”, в който изобилстват детайлите къде, какво и как трябва да се изхвърля и в кой ден от седмицата.
Във всички японски семейства няколко пъти седмично се повтаря един и същи ритуал . Първо и преди всичко отпадъците се разделят на запалими и незапалими. В категорията на запалимите попадат хартията и органичните отпадъци, каквито са до голяма степен хранителните. Във връзка с последните човек не трябва да пропуска деня, в който се извършва тяхното седмично събиране, особено през лятото.
За хранителните отпадъци има и още една особеност. За да изхвърли човек използваното за пържене олио, той трябва, както пише в наръчника, или да потопи в него хартия, в която то да се просмуче, или да го втвърди с коагулиращо средство. Това може само да те отврати от пържените картофи или от темпурата (панирани японски морски дарове и зеленчуци).
В раздела на назапалимите отпадъци попадат кожата, счупеното стъкло, керамиката, флаконите от дезодоранти и лакове за коса, пластмасовите опаковки на хранителните продукти, пластмасовите опаковки за битовата химия като например тези от верото, белината и прочие. Всичко това се поставя в отделни торбички. Ами да! Пластмасите не се изхвърлят на бунището.
В категорията на отпадъците за рециклиране влизат метални предмети (консервни кутии, кутии от напитки, капачки), картонени опаковки (които трябва да се сплескат, сгънат и завържат с канап), вестници (завързани с канап), рекламни брошури (от които пощенската ви кутия прелива), стъклени бутилки (които трябва да бъдат изплакнати и от които етикетите трябва да бъдат свалени).
Всичко това се откарва от армада от малки боклукчийски сини камиони, които са скандално чисти.
Но внимавайте да не допуснете грешки при сортирането. Например, ако поставите пластмасови бутилки в неподходящата торба, това може да ви създаде различни проблеми. Първо, вашата торба може да не бъде прибрана.
Второ, боклукчията, който контролира съдържанието на вашата торбичка, ще постави отгоре червена предупредителна бележка, от която може само да се червите. Трето, съседите може да започнат да ви гледат накриво. Четвърто, при по-сериозни нарушения може да ви посети и общински служител.
И тъй като торбите за боклук са прозрачни, нарушителят е лесно разпознаваем, още повече ако е чужденец и е хвърлил в торбичката си например френски вестник.
Жителите на Токио, разказва Тору Канеко, започнаха да си дават сметка са сериозността на проблема още през 70-те години, в епохата на високия икономически растеж, по време на която Япония “излетя” в икономически план, започна да произвежда и консумира какво ли не и съответно да изхвърля какви ли не отпадъци.
“В миналото имаше боклукчийски войни между кварталите. Жителите на един квартал например не искаха да приемат и преработват отпадъците на друг квартал. Сега всичко това приключи. Образованието помага много. Организират се например посещения на ученици в центровете за третиране на отпадъците и така децата стават съпричастни към проблема”, обяснява Тору Канеко.
С образователна цел жителите на Токио могат дори да свалят от интернет видео на ритмична песен, която хвали разделното събиране на отпадъци и която е озаглавена: “Не пилей!”.
Общината разчита също така на гражданското съзнание на жителите на Токио и на социалния натиск върху непокорните - онези, които не сортират отпадъците си.
Във всеки случай, резултатът е налице - въпреки размерите си Токио е един възмутително чист град, когато гарваните не се намесват..
Защото в Токио има десетки хиляди гарвани, които разкъсват с клюновете си торбите по тротоарите, за да си организират пиршество. Единственото спасение в този случай са големите и здрави сини мрежи, с които се покриват купищата с торбичките.
БТА
