Преди години държавникът Константинос Караманлис бе нарекъл Гърция “безкрайна лудница”. Той обаче допусна грешка. Гърция не е “безкрайна лудница”, а “безкрайно кафене”.

Последно доказателство за това е тревогата, предизвикана от разговор, подет от една учителка, която не е в час. Тя бе объркала буквите със звуковете и побърза да обяви осъдително, че някои сили се опитват да махнат от гръцката азбука две букви - “омегата” и “итата”, или нещо подобно.

Само това чакаха медии, блогове, журналисти, самозвани “пазители” на национални ценности и всякакви въздухари по кафенетата, за да наберат скорост и да се отдадат на едно неудържимо бръщолевене на глупости.

Ако това обаче буди смях, има други неща, които могат да предизвикат плач. Като например, че Гърция се завъртя и направи един кръг около себе си, отиде на два парламентарни вота, промени политическия си декор, захвана се с публичен диалог на ниво кафенета за това дали да денонсира или да предоговаря меморандума за икономии зад гърба на другата страна, загуби три и повече месеца и в крайна сметка се оказа на същото място, от което неотдавна започна упражнението с щраусовата поза.

Гърция отново трябва да икономиса 11,6 млрд. евро, за да свали до минимум бюджетния си дефицит до 2014 г. Затова е и агонията и бързането на сегашното коалиционно правителство, както впрочем бързаше и агонизираше предишният кабинет на Лукас Пападимос, и преди него този на партията ПАСОК.

Безмилостната реалност и по-специално цифрите обаче не се менят със заклинания и кафеджийски приказки. Това вече би трябвало да е станало понятно, поне от случилото се през последните три години, макар че ние като нация имаме традиция в надприказването и абсурдното поведение.

Но как да стане понятно, когато повечето от информационните бюлетини на телевизионните канали и другите медии са разновидност на това кафеджийско говорене, или когато настроенията се формират от разни безотговорни блогъри с коментарите, които пишат в интернет, и стотиците, ако не хиляди плейбои по кафенетата от ново поколение.

Някой би очаквал, че поне политиците биха направили опит да избегнат този кафеджийски начин за решаване на проблемите на страната, но за жалост даже и това не става.

Ако ситуацията не бе толкова трагична, речите на депутатите в парламента биха имали развлекателно въздействие върху обществото, както комедиите от някогашните стари гръцки киноленти. Всъщност обаче това са само празни приказки от начало до край, без аргументи и факти. Просто ей така, да тече купон…

Тонът за това поведение се дава от лидерите.

От едната страна, това са управляващите, които се опитват убедително да скрият реалността, а от друга, тези от опозицията, които нахално пробутват кафеджийски номера и непостижими решения.

Може би това да е някакъв начин да се избяга от това кръчмарско поведение, което в Гърция е развито до съвършенство, след като германският канцлер Ангела Меркел казва: оставете настрана Гърция, за да свърши рецесията в Европа.

БТА