„Да бяга на някой остров и да си гледа живота. Мъж на годината е“, това казаха пред БТВ съседи на издирвания за обира на 1.5 милиона лева от инкасов автомобил в петък Георги Енев. Подобни мнения може да срещнете навсякъде из интернет. Форуми гъмжат от поздрави към Георги. Със сигурност този човек е герой за мнозина.

Разбира се, докато Георги не бъде заловен и не се изясни истинската причина за изчезването му, не можем да го обвиняваме за обира.

Но въпреки това Енев спечели сърцата на множество обикновени българи. Защо ли? Радостта от събитието показва, че народът ни е бая закъсал. Морално, емоционално и икономически. Трябва да си отчаян, озлобен срещу системата, закъсал, да се чувстваш прецакан, за да се радваш на постъпката на Георги.

За съжаление, мнозина от българите са точно такива. Те не виждат светлина в тунела си, усещат се излъгани от политици, чиновници, богаташи, банки. Затова и истерично приемат новини като тази за обира на инкасовия автомобил. Народът се чувства слаб. Смята, че от него нищо не зависи. И по тази причина възприема подобни престъпни актове като свои победи. Като удар върху тия, които го тормозят.

Ако някоя социологическа агенция си направи труда да постави Георги Енев в проучване за обществено одобрение наред с политиците ни, охранителят на инкасовия автомобил току виж оглавил класацията.

Жалко! Това показва, че не възприемаме държавата си нещо наше, като наш дом. Комплексите от османско време още си стоят.

Деян Михайлов