През 1966 г. Линда Истмън работи на рецепцията на списание Town&Country. Тя отваря покана за ексклузивно промоционално пътуване с яхта по река Хъдзън в компанията на Rolling Stones и решава да се възползва от случая. В суматохата някой от организаторите й поръчва да снима, без да подозира, че тя не е професионален фотограф. Нейните свежи и неконвенционални фотографии обаче се харесват много повече от тези на официалния фотограф на бандата. Това е началото на кариерата й зад обектива. За книгата Linda McCartney: Life in Photographs (Taschen) Пол Маккартни и дъщерите му Стела и Мери дълго се ровят из богатите фотоархиви на Линда, в които откриват над двеста хиляди снимки. Оттам избират част от най-доброто, за да покажат тази не толкова известна страна от живота и кариерата й. „Не спираше да ме удивлява безупречното й усещане за точния момент. Когато най-малко го очакваш, обективът щраква и снимката е готова”, спомня си Пол Маккартни.


През 1968 г. с портрета си на Ерик Клептън Линда се превръща в първата жена, чиято снимка се появява на корицата на списание Rolling Stone. Пред камерата й преминават музикални личности като Арета Франклин, Джими Хендрикс, Боб Дилън, Джанис Джоплин, The Who. По време на една от фотосесиите си с The Beatles се запознава с Пол Маккартни. Женят се на 12 март 1969 г. През следващите три десетилетия тя се отдава на семейството, любовта към вегетарианската храна, борбата за правата на животните и фотографията, вече с фамилното име на съпруга си. До края на живота си през 1998 г. не престава да снима. Сред героите й са четирите й деца, съпругът й, Стиви Уондър, Майкъл Джексън. Всъщност първият й контакт с фотографията е на вечерен курс. Нейна приятелка я моли да я придружи и тя се съгласява без грам ентусиазъм. Вместо скучните технически подробности, с които смята, че ще бъде затрупана, тя остава възхитена от фотографиите на някои от най-големите майстори. Признава на преподавателката си, че няма с какво да снима и получава отговора: „Вземи назаем фотоапарат, купи едно филмче и снимай!” Това и прави, а с оглед на постигнатото през годините може да се твърди, че често големите решения в живота само са маскирани под формата на случайност. „Усещаш инстинктивно момента, в който трябва да снимаш. Нито преди това, нито след това. Ако се притесняваш да мериш светлината и подобни детайли, просто го изпускаш”, признава самата Линда Маккартни в интервю за Би Би Си. „Тя беше изящна, интелигентна и изискана. В първите й снимки на музиканти, те не гледат фотографа. Те са влюбени в жената с фотоапарата и флиртуват с нея. Близостта на Линда с фотографията стана още по-очевидна в края на живота й, когато вероятно вече е подозирала, че ще напусне този свят. Снимките от тези моменти са семпли и изчистени. Тя използваше фотографията в опита си чрез нея да остане свързана с живота. Както правим всички. Фотографията ни дава гаранцията, че няма да бъдем забравени. Фотографията не изневери на Линда. Нейните снимки са доказателство за един добре изживян живот”, коментира в книгата нейната приятелка и колежка Ани Лейбовиц. А един от най-добрите уроци по средата между фотографията и житейската философия Линда дава на дъщеря си Стела. „Толкова често се случва да нямаш фотоапарат и да се получи някой прекрасен момент. Би дал всичко, за да го уловиш. Казваш си, за Бога, само да имах фотоапарат! В нашето семейство имаше много такива моменти. Но майка ми неведнъж казваше: „Добре, но можеш да запечаташ момента с фотоапарата на душата си.”


Волният ездач

През 60-те години на XX в. Денис Хопър носи фотоапарат навсякъде. Със своя Nikon, подарък от първата му съпруга, улавя върху лентата едно от най-турбулентните десетилетия в Америка. Хопър не спира да снима на снимачната площадка, по партита, в барове, галерии, по пътищата и на политическите демонстрации. В обектива му попадат кинозвезди, артисти, приятелки и напълно непознати. Снима Тина Търнър в звукозаписното студио, Пол Нюман по време на работа, Мартин Лутър Кинг, Джейн Фонда и Анди Уорхол. Албумът Dennis Hopper: Photographs 1961-1967 г. (Taschen) показва част от спонтанната му и интимна фотография, смятана днес за предизвестие на новата ера независимо кино, на която Хопър е виден представител. Всъщност той става истинска икона и на американската контракултура с филма си „Волният ездач”от 1963 г. Озовал се в епицентъра на най-важните събития, Денис Хопър спокойно може да мине за перфектния герой на собствените си фотоархиви. Самият той се слави като един от най-сложните персонажи в холивудската история. Не умира млад, въпреки че прави доста опити това да се случи. Надживява дрогата, ексцесиите и опитите за самоубийство, остарява и умира от рак през май 2010 г. Снимките му са доказателство, че освен актьор, режисьор, сценарист, художник, скулптор и арт колекционер, той спокойно би могъл да се гордее и със забележителната кариера на фотограф.