Учени от Европейската лаборатория по молекулярна биология в Хайделберг, Германия, и техни колеги от изследователския проект Mitocheck идентифицираха гени, участващи в процеса митоза – най-често срещаната форма на клетъчно делене при хората, съобщи „Сайънс дейли“.
Изследването, публикувано в сп. „Нейчър“, поставя началото на разгадаването на един от най-фундаменталните процеси на живота – как една клетка се превръща в две клетки. „Без митозата нищо не се случва. Когато митозата се обърка обаче, се появяват дефекти като туморите“, посочва Ян Еленберг, водил изследването в Европейската лаборатория по молекулярна биология
Еленберг и колегите му са установили, че от общо 22 хиляди гена във всяка от човешките клетки почти 600 участват в митозата. За да установят точно кои гени са включени в този процес, учените са разработили нов метод за получаване на образи на живи клетки. Те деактивирали един по един всеки от 22 хиляди гена в различни групи от клетки, след което заснемали клетките под микроскоп в продължение на 48 часа. Така учените получили близо 200 хиляди „филма“ на митозата в бърз кадър. Анализирането на такова огромно количество информация обаче е невъзможно за един човек, дори и за група хора. Затова учените разработили нова компютърна програма, която анализира материалите и автоматично засича характерните дефекти при клетките. Така изследователите успели да групират гените с подобни ефекти, например такива, чиито деактивиране водело до образуването на клетки с две ядра вместо с едно, за да идентифицират гените, участващи в митозата. С помощта на допълнителни експерименти учените потвърдили първоначалните си изводи, че именно тези гени играят роля при деленето на клетката.
“Крайният резултат от нашата работа е една много богата база данни за научната общност. Всичко е публикувано онлайн. Учените могат да влязат в нашия сайт, да изпишат името на своя любим ген и да наблюдават какво се случва, когато той бъде деактивиран, могат да открият кои гени имат подобен ефект. Това ще спести на всички месеци и дори години лабораторна работа“, подчертава Еленберг.
Учените обаче посочват, че митозата все още не е разгадана. Предстои да бъде открито как точно тези гени действат на молекулярно ниво – задача, която ще бъде в основата на следващия им проект, наречен Mitosys. След като ограничиха броя на гените, участващи в клетъчното делене, те смятат да разберат как тези гени участват в различни видове тумори и в здрави клетки. Според тях подобно сравнение ще помогне за идентифицирането на маркери, които ще са полезни при диагностициране и лечение.