Британският астробиолог Чандра Викрамасинге от Университета в Кардиф твърди, че нови изследвания предоставят неоспорими доказателства за хипотезата, че човешкият живот се е зародил извън границите на нашата планета Земя, съобщи в. „Дейли телеграф“.
Проф. Викрамасинге твърди, че първите „семена на живота“ са се озовали на нашата планета от Космоса преди близо 3,8 млрд. години. Според него микроби от Космоса са пристигнали на Земята с помощта на комети, а след като са попаднали на нашата планета, са започнали да се размножават и в крайна сметка са формирали човешкия живот. Професорът твърди, че неговите данни, публикувани в Международния журнал по астробиология на Кеймбриджкия университет, доказват, че хората, както и всички форми на живот на планетата са дошли от извънземни, донесени на Земята от комети.
„Да, ние сме извънземни – ние споделяме общ космически прародител. Всеки път, когато се формира нова планетарна система, няколко оцелели микроба се озовават върху комети. След това те попадат на други планети и там се размножават“, посочва проф. Викрамасинге. Според него ние всички сме част от една верига, която се простира в огромна част от Космоса. Астробиологът е убеден, че животът се е предавал от планета на планета в продължение на милиарди години. Той все пак признава, че този модел не дава отговор на въпроса, как животът е започнал на първо място.
Проф. Викрамасинге и неговият колега Фред Хойл поддържат т.нар. теория за панспермията от 60-те години на миналия век. Поддръжниците на тази хипотеза приемат идеята, че животът е бил пренесен под формата на спори на различни видове чрез астероидите, които са паднали на нашата планета преди милиарди години. „Данните от астрономията подкрепят теорията, че животът не се е зародил на Земята. Въпреки че нямаме конкретни данни как е започнал животът на първо място, сигурното е, че след като се е зародил, той се е разпространил в Космоса и оцеляването му е било неизбежно“, твърди професорът.

---

Луната се е образувала след ядрена експлозия на Земята

---

Луната се е образувала след ядрен взрив, избухнал на Земята, съобщи „Дейли мейл“. Това се потвърждава от скорошни анализи на образци от Луната, които показват, че нашата планета и спътникът й имат почти еднакъв химичен състав. Според Роб де Мейер от Университета на Западен Кейп и Вим вам Вестренен от университета "Врийе" в Амстердам Луната не се е откъснала от Земята след удар с космическо тяло, а вследствие ядрена експлозия на самата планета. Учените основават хипотезата си върху теорията на ядреното делене, предложена за пръв път през XIX в. Теорията навежда на мисълта, че Земята и Луната са възникнали от една и съща топка въртяща се разтопена скала. Една част от топката се отделила и по-късно се превърнала в днешния естествен спътник на Земята.
Според холандските учени енергията, която е предизвикала откъсването на Луната и влизането й в орбита около Земята, е била "доставена от естествения ядрен геореактор на границата между земното ядро и земната мантия". Той е достигнал суперкритични нива, произвел е достатъчно топлина, за да изпари и да изхвърли част от земния материал. Авторите на новата хипотеза смятат, че тя ще бъде потвърдена или отхвърлена, след като бъдещи мисии до Луната донесат лунни проби от вътрешността на земния спътник.