Южното и северното полукълбо на Марс забележимо се различават едно от друго. Южните части се издигат на пет-шест километра над северните низини (никъде другаде в Слънчевата система няма толкова рязък контраст във височината), там кората е по-дебела, с повече кратери и по-силно магнетизирана.
Този феномен, известен като „Марсианска дихотомия“, озадачава учените от откриването му през 70-е години на миналия век.
Сега обаче експертите има обяснение – благодарение на анализ на данните, получени от спускаемия модул Insight на НАСА, представено в статия на списание Geophysical Research Letters.
Първоначално бяха приети две основни възможни причини за марсианската дихотомия: ендогенна и екзогенна.
Първата хипотеза обяснява разликата в ландшафта с разликите в скоростта на издигане на по-топъл и потъване на по-студен материал в марсианската мантия.
Втората предполага, че Червената планета е претърпяла катастрофално въздействие – сблъсък с тяло с размер на Луната или няколко по-малки обекта, причинило тези характеристики.
Геофизици са анализирали данни от Insight и, използвайки разликата между надлъжни (P) и напречни (S) сеизмични вълни, и са определили местоположението на клъстера от земетресения – в обширния регион Terra Cimmeria в южното полукълбо.
Скалите в Южното полукълбо вероятно са по-горещи от тези под северните равнини и тази температурна разлика може да показва ендогенен характер на дихотомията, заключават учените.
Пълното обяснение може да изглежда доста сложно, признават експертите, пише Conversation.
„Марс някога е имал движещи се тектонични плочи като Земята. Движението на тези плочи и разтопената скала под тях може да са създали нещо като дихотомия – която след това се е фиксирала, когато плочите се спрели, образувайки „неподвижен капак“ над изгарящата вътрешност на планетата. Тези събития биха могли да причинят конвекционни течения в разтопена скала, които се наблюдават днес: издигането под южните планини и потъването под северните низини“, обясняват геофизиците.
