Шестима доброволци от Русия и Беларус прекараха 366 дни в инсталацията, която беше едновременно космически кораб и орбитална станция. И всичко това, за да докажат, че човек може да се установи на Луната.

За първи път от една година те дишат въздух извън запечатаната станция.

Точно преди година започва най-дългият изолационен експеримент като част от проекта „Сириус“. 366 дни в затворено пространство. Точно толкова време е необходимо за една дълга експедиция до Луната.

През това време екипажът ще кацне на повърхността на земния спътник пет пъти и ще направи четири скачвания с транспортни кораби. Ще проведе и повече от 70 научни изследвания.

„Една от целите на подобни експерименти е раждането на първото дете в света в ниска околоземна орбита. Като част от едногодишния експеримент не можахме да допринесем за това, но въпреки това активно изучавахме женското тяло“, коментира лекарят на екипажа Ксения Орлова за МИР24.

Най-трудният тест за всички членове на екипажа е психологическата съвместимост в група от четири жени и двама мъже. Имало е конфликти и недоразумения повече от веднъж.

Онова, което ги държи в кондиция и добро психическо здраве е „връзката със Земята“ – съобщенията от близките им, които могат да бъдат изпращани и получавани два пъти на ден.

„Първите няколко дни наистина чакаш да видиш кой ще ти пише“.

Една от дамите в експеримента – Олга, признава, че семейството ѝ липсва, както и любимите ѝ картофени палачинки. По време на предполагаемия им полет тя е полагала грижи за градинските лехи. За една година отгледах 5 кг зеленчуци.

Имало е и планиран извънредни ситуации – увеличаване на нивата на въглероден диоксид в кораба и симулиране на загуба на комуникация с наземните служби, както и 36-часово гладуване без сън и почивка.

След приключване на едногодишната изолация експериментът не приключва. Всички участници в лунния проект се изпращат на медицински изследвания. Едва след това ще могат да се върнат към нормалния земен живот.