Миналата седмица три научни спътника от университета Къртин, Австралия, навлязоха в земната атмосфера и изгоряха само след два месеца работа.
Причината е, че слънчевата активност се е увеличила значително и това е голям проблем за всички сателитни оператори, пише ScienceAlert.
Според Кайл Макмулън от университета Къртин, сателитите Binar-2, 3 и 4 са изведени в орбита тази година, за да събират данни за Слънчевата система. Очаквало се е да работят приблизително 6 месеца. Но поради повишената слънчева активност, са изпаднали от орбита и са изгорели в земната атмосфера след работа само от 2 месеца.
Високата слънчева активност засяга не само научните, но и търговските сателити, подчертавайки необходимостта от по-точно прогнозиране на космическото време, казва Макмулан.
Слънчевата активност включва явления като слънчеви петна, слънчеви изригвания и слънчев вятър, тоест поток от заредени частици, който лети към Земята.
Активността на Слънцето се променя поради постоянната промяна в магнитното поле на звездата на всеки 11 години. Този период се нарича слънчев цикъл и около средата му активността достига своя връх.
Учените все още не могат точно да предвидят активността на Слънцето.
Например през последните няколко месеца нивата на слънчева активност са били повече от един и половина пъти по-високи от прогнозираните за пика на активност в настоящия 25-и слънчев цикъл, който започна през 2019 г.
Слънчевата активност оформя космическото време, което засяга Земята и околоземното пространство по различни начини.
Например, по време на пика на слънчевата активност на Земята се случват повече геомагнитни бури и често могат да се наблюдават полярни сияния в средните ширини.
Слънчевата активност създава проблеми за сателитите в орбита.
Колкото по-висока е активността, толкова по-често се появяват слънчеви изригвания на Слънцето и толкова по-силен става слънчевият вятър.
Така повече заредени частици навлизат в околоземното пространство и горните слоеве на земната атмосфера, което може да повреди сателитната електроника.
Слънцето също така отделя повече йонизиращо лъчение, което нарушава радиокомуникациите на Земята.
Сателитите също страдат от слънчевата активност.
Всички спътници, които се намират на разстояние по-малко от 1000 км от Земята, изпитват значително увеличение на атмосферното съпротивление. Това е силата, която нарушава тяхната орбита и причинява „падането“ им.
Някои от най-известните обекти, които са под 1000 км, са Международната космическа станция и интернет сателитите Starlink. Въпреки че тези обекти имат двигатели за коригиране на орбитата, усилията да противостоят на въздействието на слънчевата активност излизат доста скъпо, казва Макмулан.
Слънчевата активност ще се увеличи за около година и трябва да започне да намалява до 2026 г.
