Изследователските сонди Solar Orbiter и Parker помогнаха на учените да се доближат до разрешаване на загадка, която стои пред тях от няколко десетилетия.
А именно: откъде Слънцето получава енергия за затопляне и ускоряване на собствения си вятър?
Слънчевият вятър е поток от заредени частици, който непрекъснато изригва от короната на нашата звезда. Хората познават този ефект като полярно сияние.
Проблемът е, че когато този вятър достигне близо до Земята, той има скорост от 500 км/с, но на „стартовата линия“ е с доста по-ниска скорост. В допълнение, охлаждането на потока от частици, докато се разширява, става много по-бавно, отколкото би трябвало.
Благодарение на информацията, събрана от двете сонди обаче, експертите разбират, че мистериозният ускорител са мощни вълни на Алфвен.
С други думи, мащабни колебания в слънчевото магнитно поле.
В интерес на истината, астрофизиците са имали определени подозрения за това, но са нямали доказателства.
Всичко се променя през февруари 2022 г., когато и Solar Orbiter, и Parker Solar Probe, разположени на различни орбити и летящи с различни скорости, случайно попадат в един и същ поток от слънчев вятър. Но европейската сонда е почти десет пъти по-далеч от американската.
Това неочаквано подреждане предоставя безпрецедентна възможност да се проучи как едно и също цунами от заредени частици се променя с разстоянието.
И двете устройства измерват нивото на магнитна енергия на вълна, преминаваща покрай тях. Оказва се, че в близост до Слънцето магнитното поле представлява около 10% от общата вятърна енергия, а на по-голямо разстояние делът му пада до под 1%.
И тъй като енергията няма как да се „изпари“, тя отива някъде, както гласи Законът за запазване на енергията, двете сонди показват как магнитните „загуби” се превръщат в кинетична и температурна форма.
И механизмът за тази метаморфоза са мощните вълни на Алфвен, способни да акумулират енергия и да я пренасят през плазмата с висока ефективност, пише Science.