Учените смятат, че под повърхността на спътника на Сатурн – Енцелад, и спътника на Юпитер – Европа, се крие скрит подземен океан. Специалистите са на мнение, че и на спътника на Уран – Ариел, е възможно да съществува океан…
Астрономи са наблюдавали спътника на Уран, Ариел, с помощта на телескопа James Webb и смятат, че там може да съществува океан. Резултатите от изследването са публикувани в The Astrophysical Journal Letters, пише ScienceAlert.
Уран е седмата планета от Слънчевата система и има 28 спътника. Една от най-малките сферични луни в Слънчевата система и четвъртата по големина луна на Уран е Ариел. Тя има ледена повърхност и различни геоложки характеристики.
Повърхността на спътника на Ариел е покрита с каньони, хребети, разломи и долини, а появата им се свързва с тектонична активност.
Криовулканизмът води до постоянно обновяване.
Предишни наблюдения показват, че луната Ариел е покрита с големи количества лед от въглероден диоксид. Но има нещо особено в този лед в „задното полукълбо“. И това е много изненадващо, защото на разстояние от 2,9 милиарда километра от Слънцето въглеродният диоксид трябва да се е превърнал в газ и да се е изпарил. Но със сигурност не би трябвало да е замръзнал.
Най-популярната теория гласи, че въглеродният диоксид възниква в резултат на радиолиза, която разрушава молекулите с помощта на йонизиращо лъчение.
Авторите на ново изследване обаче имат по-различна теория.
Те смятат, че молекулите на въглеродния диоксид се изхвърлят на повърхността на Ариел вероятно от подземен океан от течна вода.
Учените сравняват данните, получени от телескопа Webb, с данните, получени от лабораторни експерименти.
В резултат на това се оказва, че на повърхността на спътника на Уран се намират едни от най-големите находища на въглероден диоксид в Слънчевата система.
Авторите на изследването смятат, че някои от находищата на въглероден диоксид може да са се появили след радиолиза, но основната теория, свързана с тяхното образуване е свързана с подземния океан.
Тази теория се подкрепя и от наличието на карбонатни минерали, които се образуват при взаимодействие между скали и вода.
За да се потвърди новата теория, е необходимо да се изпрати космически кораб до Уран, който да проучи спътниците на планетата от близко разстояние.