Някои учени призовават за мисия с екипаж до Венера по пътя към Марс. Венера е ценна цел за изследвания въпреки враждебната й повърхностна среда, казва Ноам Изенберг.
В доклад Изенберг описва Венера като „безкрайна страна на чудесата с примамливи и мистериозни гледки“. Някои учени дават аргументи за изпращане на мисия с екипаж, която да изследва Венера по пътя към Марс.
The Guardian съобщава за ново предложение от учения Ноам Изенберг, изследовател в лабораторията по приложна физика на университета Джон Хопкинс. Говорейки на Международния конгрес по астронавтика в Париж, Изенберг се застъпва за изследване на Венера, планета, която е много по-близо до Земята от Марс.
„Венера получава лоша репутация, защото има толкова трудна повърхностна среда“, казва Изенберг, според The Guardian. „Сегашната парадигма на НАСА е от Луната до Марс. Опитваме се да обосновем Венера като допълнителна цел по този път“, добавя Изенберг цитиран от изданието.
Според НАСА, Венера е известна като близнак на Земята поради сходния си размер и структура. Въпреки това, тя е до голяма степен негостоприемна за човешки живот, като се има предвид температурата на повърхността от над 480 градуса по Целзий.
Изенберг се аргументира за прелитането на Венера в няколко доклада. През 2020 г. той предложи облитането на Венера с екипаж по пътя към Марс по същество да бъде „две планети на цената на една плюс“ възможност за космически изследвания. В документ от 2022 г. до Института за космически изследвания Кек към Калифорнийския технологичен институт, Изенберг и неговите съавтори – Малори Лефланд и Александър Макдоналд – отново настояха за повече усилия за изучаване на Венера.
„Венера е „Венера Инкогнито“, огромен, почти напълно неизследван свят с голямо разнообразие, мистерия и красота, с площ от неизвестни земи, няколко пъти по-голяма от земната площ“, пишат те в доклада. Авторите също така твърдят, че Венера е „най-подобният и свързан със Земята свят, който някога ще можем да изследваме отблизо“, добавяйки, че вярват, че планетата е „безкрайна страна на чудесата от примамливи и мистериозни гледки и образувания“.
Автор: Ивайло Красимиров