Човешкият геном съдържа 20 000 гени, но малко от тях са по-интригуващи от FOXP2, който определя човешката речева способност, пише „Ню Йорк таймс“. Всички животни също притежават FOXP2, но при човека този ген се различава само по две от своите 740 съставни части от този на шимпанзето и вероятно именно тези две части са ключът към способността на хората да говорят, а шимпанзетата – не. Учените започнаха да разбират по-добре FOXP2, изучавайки едно британско семейство в Лондон, членовете на което имат значителни проблеми с артикулацията и разбирането на говор. Оказва се, че всеки член на това семейство страда от рядка мутация, засягаща именно този ген.
По-рано тази година учени от Лайпциг провеждат експеримент, при който с помощта на генно инженерство заменят FOXP2 на опитни мишки с човешката му версия. Мишките започват да писукат по различен начин и се раждат с едва доловими промени в мозъчната си структура. Мишките и хората обаче са твърде далечни братовчеди, последният им общ прародител е изчезнал преди 70 млн. години, така че е трудно да се наблюдава по-значителен ефект от присаждането на FOXP2 при мишките.
Научен екип, воден от Даниел Гешуинд от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, прави друг експеримент – въвежда FOXP2 от шимпанзе в човешки неврони, изолирани в лабораторна среда. Този ген не прави нищо друго, освен да контролира дейността на най-малко 116 други гена, твърди Гешуинд, но именно те заедно определят човешката способност за членоразделна реч.
Веригата на FOXP2 със сигурност не е единственият набор от гени, отговорна за човешкия говор, но вече е известно, че този ген е еднакво активен в двете полукълба на човешкия мозък, докато езиковата способност е асиметрична, казва Гешуинд. Според него изучаването на останалите гени във веригата на FOXP2 може да доведе до разбиране на молекулярния „машинен“ механизъм на биологическата езикова верига.