Ново изследване потърси отговора на въпроса как човешкият мозък синтезира понятия, които ни позволяват да разбираме заобикалящия ни свят, съобщи „Сайънс дейли“.
Учените използват поведенчески и невровизуализационни техники, които позволяват да се проследи как концептуалното знание се появява в човешкия мозък и влияе върху процеса на взимане на решения. Способността ни да използваме предишни знания, когато се намираме в непозната ситуация, е определяща характеристика на човешкия интелект. Това умение става възможно чрез използването на понятия, които се формират чрез извличането на общото от множество различни, но същевременно свързани предмети или явления.
“Въпреки че един пудел и един ретривър изглеждат много различно, ние лесно можем да установим характеристиките, по които те си приличат, тъй като те са илюстрация на едно конкретно понятие, в случая на събирателното „куче“, посочва авторът на изследването д-р Дхаршам Кумаран от Лондонския университетски колеж.
Въпреки че без съмнение хората формират и използват понятия постоянно, малко се знае за начина, по който се създава концептуалното знание в мозъка или за начина, по който това знание ни помага да взимаме ефикасни решения. Дълго време се смяташе, че хипокампусът – структура в мозъка, отговаряща за формирането на спомените, играе ключова роля в придобиването на концептуално знание. Досега обаче съществуват твърде малко доказателства в подкрепа на тази хипотеза. Д-р Кумаран и неговите колеги са изработили експериментална парадигма, която да им позволи да проследят възникването и прилагането на концептуалното знание. Участниците в изследването са били включени в игра, в която са имали възможност да спечелят пари чрез вярно предсказване на времето на базата на наблюдения на нощното небе, обозначени чрез модели върху компютърен екран. В началото на експеримента участниците просто запаметявали резултатите, свързани с всеки отделен модел. Те обаче бързо забелязали, че някои модели били концептуално свързани, точно както в случая с пудела и ретривъра. Като структурирали проблема по този начин, участниците успели да разрешат задачата и дори успешно да приложат знанията си в различна ситуация, в която понятията били подобни, но моделите се различавали.
Като използвали паралелни поведенчески и невровизуализационни техники, изследователите открили функционално свързана верига, в която участват хипокампусът и вентромедиалната префронтална част от мозъчната кора, спомагаща за формирането на концептуалното знание. Учените били заинтригувани от факта, че единствено хипокампусът играел роля при успешното прилагане на новите концептуални знания в непозната ситуация.
“Предполагаме, че хипокампусът създава и съхранява тези понятия, след което предава информацията на префронталната част от мозъчната кора, където те могат да влязат в употреба, например при взимането на решения, от които зависи получаването на парична награда“, посочва д-р Кумаран.
Резултатите от изследването подчертават ролята на хипокампуса при формирането на нови понятия, вероятно чрез неговите уникални свързващи способности, които позволяват обединяването на множество различни спомени.