Далечен галактически клъстер може да се похвали с необичаен феномен на обратната ударна вълна. Учени от Университета на Западна Австралия и италианския Университет в Болоня са изучавали изключително далечен галактически клъстер, Abell 3266, където са идентифицирали три феномена, които са нечувани другаде – поне досега. И трите излъчват радиовълни, които им позволяват да ги наблюдават от разстояние, което почти не се поддава на мерните единици.
Abell 3266 е галактически клъстер, който е на 809 милиона светлинни години от Земята в зона, известна като Horologium-Reticulum Supercluster. (Когато прониквате все повече и повече в космоса, виждате, че ние, в Млечния път, също сме част от свръхклъстър. Някои подобни структури, за които смятаме, че съществуват, са толкова големи, че потенциално разрушават съществуващата теория за Вселената и за себе си!)
В материал за Conversation, уебсайт, който публикува научно съдържание, академици обясняват, че терминът „галактически клъстер“ е малко подвеждащ. Да, един клъстер може да съдържа „стотици или дори хиляди“ галактики, казват те, но по-голямата част от масата в тези клъстери е тъмна материя, като „горещата плазмена супа“ компенсира останалото. Например Млечният път се състои от около 85 процента тъмна материя. Самите галактики съставляват мизерните „няколко процента“.
На Земята ние разбираме основно плазмата като структурата на звездите, включително нашето Сънце. Но физиката на плазмата е огромно поле, тъй като самата плазма е просто друго състояние на материята. Колкото повече можем да го изследваме в различни контексти, толкова повече можем да разберем – знание, което в крайна сметка може също да помогне на хората на Земята, които работят по проекти като енергията от ядрен синтез.
Abell 3266 е „особено динамичен“ клъстер, кръстен на плодовития астроном и публичен учен Джордж О. Абел, който изследва както северното, така и южното небе за галактически клъстери през живота си. (Abell 3266 е в южното небе.) Докато наблюдават клъстера с радиотелескопите Australian Square Kilometer Array Pathfinder и Australia Telescope Compact Array, изследователите откриват три различни необичайни феномена: радиореликви, радиоореоли и фосилни радиоизточници.
И трите феномена са създадени от енергия, която се блъска в изобилна плазма. С радиореликви тази реакция изпраща ударни вълни като звуковите бумове, които изпитваме на Земята. Самите те не са необичайни в галактическите клъстери, но този, който изследователите откриха, е по-особен. Яркостта в тази област на клъстера предполага, че ударната вълна трябва да се движи от север на юг, но вместо това тя се движи от юг на север. Изследователите нарекоха това „погрешна“ радио реликва.
Изследователите казват, че други учени са започнали да наблюдават други стари радиореликви в подобна работа, което показва, че това е необичаен, но не и несъществуващ феномен. И те теоретизират, че погрешните радио реликви са резултат не само от енергийно удряне на плазма, но от множество подгрупи, удрящи се една в друга едновременно.
В своята статия, публикувана на 1 август в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, изследователите представят и трите радиоаномалии с последващата бележка, че всички те изискват много повече проучване; този документ е по-скоро съобщение, отколкото заключение. „Необходима е по-нататъшна работа, за да се разкрие напълно историята на Abell 3266 и нейните съставни радио галактики, а отговорите на редица въпроси остават неуловими“, заключават те.
