Октоподите са умни същества със сложна интелигентност и сега учените са открили следа, която може частично да обясни забележителната интелигентност на главоногите: техните гени имат генетична особеност, която се наблюдава и при хората, установява ново проучване.
Доказателствата, които учените откриха, се наричат “скачащи гени“ или транспозони и съставляват 45% от човешкия геном. Скачащите гени са къси последователности от ДНК със способността да копират и поставят или изрязват и поставят себе си на друго място в генома и са свързани с еволюцията на геномите в множество видове.
Генетичното секвениране наскоро разкри, че два вида октоподи – Octopus vulgaris и Octopus bimaculoides – също имат геноми, които са пълни с транспозони, според проучването, публикувано на 18 май в списание BMC Biology.
Както при хората, така и при октоподите, повечето транспозони са латентни, или са затворени поради мутации, или са блокирани от репликация от клетъчна защита, съобщават авторите на изследването. Но един вид транспозон при хората, известен като Дълги разпръснати ядрени елементи или LINE, може все още да е активен. Доказателствата от предишни проучвания показват, че гените за скачане на LINE са строго регулирани от мозъка, но все още са важни за ученето и за формирането на памет в хипокампуса.
Когато учените разглеждат по-отблизо скачащите гени на октопод, които могат свободно да копират и поставят около генома, те откриват транспозони от семейството LINE. Този елемент е бил активен във вертикалния лоб на октоподите – мозъчна секция при октоподите, която е критична за ученето и е функционално аналогична на човешкия хипокампус, обяснява Грациано Фиорито, съавтор на изследването и биолог в зоологическата станция на Антон Дорн (SZAD) в Неапол, Италия.
В новото проучване изследователите измерват транскрипцията на един транспозон на октопод към РНК и транслацията към протеин и откриват значителна активност в области на мозъка, свързани с поведенческата пластичност – как организмите променят поведението си в отговор на различни стимули. „Бяхме много щастливи, защото това е един вид доказателство“, казва съавторът на изследването Джована Понте, изследовател в отдела по биология и еволюция на морските организми на SZAD.
Въпреки че октоподите не са тясно свързани с животни с гръбнак, те все пак демонстрират поведенческа и невронна пластичност, която е подобна на тази на гръбначните животни, добавя Фиорито. „Тези животни, подобно на бозайниците, имат способността да се адаптират непрекъснато и да решават проблеми“ и това доказателство подсказва, че приликата може да произхожда от генетично ниво, казва той.
Тези открития не само свързват скачащите гени с интелигентността на октопода, но също така предполагат, че LINE транспозоните правят нещо повече от просто скачане. По-скоро те имат някаква роля в когнитивната обработка, предполагат авторите в изявление. Тъй като гените за скачане се споделят от хората и октоподите, те могат да бъдат добри кандидати за бъдещи изследвания на интелигентността и как тя се развива и варира между индивидите в рамките на един вид, според проучването.
Въпреки това, тъй като октоподите са доста далеч от хората на дървото на живота, възможно е активните LINE транспозони в двете групи да са пример за конвергентна еволюция. Това означава, че техният принос към интелигентността е еволюирал отделно в двете линии, а не произхожда от общ прародител, съобщават учените.
