Във вторник шестколесният робот започна да се изкачва нагоре по древна делта в кратера, където е кацнал. Ще се търкаля нагоре, спирайки от време на време, за да разгледа скали, които изглежда са имали най-добрия шанс да запазят доказателства за минал живот на планетата.
По пътя си обратно надолу Perseverance ще събере някои от тези скали, поставяйки пробите в основата на делтата, за да бъдат извлечени от по-късни мисии. Целта е този материал да бъде върнат на Земята през 2030-те години за подробна проверка.
„Делтата в кратера Jezero е основната цел на астробиологията на Perseverance“, казва заместник ръководителят по проекта д-р Кейти Стак Морган. „Това са скалите, за които смятаме, че вероятно имат най-голям потенциал да съдържат признаци на древен живот и могат също да ни разкажат за климата на Марс и как той се е развил с течение на времето“, казва тя пред BBC News.
Марсоходът направи своето зрелищно кацане в средата на широкия 45 км кратер Jezero на Марс на 18 февруари миналата година. Оттогава тества своите инструменти, управлява експериментален мини-хеликоптер и проучва заобикалящата го среда.
Но основната цел на робота при отиването до почти екваториалната зона на Червената планета винаги е била да изучава огромната купа от седименти в западната част на Jezero. Учените дълго време се съмняваха, дали мястото е древна делта, въз основа на сателитни изображения. Сега първоначалните наблюдения на Perseverance потвърдиха тази оценка.
Делтата е геоложка структура, изградена от тиня и пясък, изхвърлени от река, когато тя навлиза в по-широко водно тяло. Внезапното забавяне, което се случва в потока на реката, позволява на всичко, което водата носи, да падне на дъното.
В случая на Jezero, по-широкият воден басейн е много вероятно езеро с кратер, което е съществувало преди милиарди години. „Реките, които се вливат в делтата, са донесли хранителни вещества, които са полезни за живота, а финозърнестият седимент, който се донася и отлага с висока скорост в делтата, е добър за запазване на материалите събрани в делтата“, обяснява ученият от мисията, проф. Сандж Гупта от Imperial College London.
„Освен това, ако е имало живот във вътрешността, той може да е бил пренесен надолу по реката и да се концентрира в делтата.“
През последните дни Perseverance маневрира до „рампа“ към делтата, наречена Hawksbill Gap. Това е лек наклон, който ще отведе робота на височина от няколко десетки метра над дъното на кратера.
„Роувърът разполага с невероятен набор от инструменти, които могат да ни разкажат за химията, минералогията и структурата на делтата, като изследват седиментите чак до мащаба на зрънце сол“, каза ученият от мисията проф. Брайони Хорган от Университета Пърдю.
„Ще научим за химията на това древно езеро, дали водите му са били кисели или неутрални, дали е била обитаема среда и какъв живот може да е поддържало.“
Все още никой не знае дали животът някога е съществувал на Марс, но ако е така, трите или четирите скали, които Perseverance избере да пробие и съхранява по пътя обратно надолу към дъното на кратера, може да са тези, които ще ни кажат.
Очаква се Perseverance да остави първото си скално съкровище, когато се върне на дъното на кратера в края на годината. В това депо ще бъдат съхранявани не само онези скали, събрани по време на спускането, но и четири проби, събрани през предишни месеци на дъното на кратера.
НАСА, заедно с Европейската космическа агенция, е в напреднал етап на планиране на мисиите, необходими за връщане на пробите от депото. Тези начинания, които ще включват и друг роувър, ракета до Марс и космически кораб-носител, трябва да бъдат изстреляни към края на това десетилетие.
Perseverance има още много години работа пред себе си. След като остави първото си скално съкровище, той ще се качи обратно нагоре до самия връх на делтата и отвъд него, за да посети скали, които изглеждат сякаш са останки от бреговата линия до древното езеро. Скалите са съставени от карбонатни минерали и отново изглежда, че са се образували в среда, благоприятна за записването на минал живот – ако такъв изобщо е съществувал.
