Меркурий е планетата най-близо до Слънцето и когато то изхвърля коронарна маса тя експлодира в нея, като няма спасение, защото планетата няма магнитно поле, зад което да се скриете.
За разлика от ужасените маси в оригиналния научно-фантастичен филм от 2009 г. Star Runners, които се крият от слънчеви изригвания зад щитове, за да не бъдат изгорени до смърт в разгара на слънчева буря, Меркурий е гола планета, постоянно удряна с плазма от Слънцето. Тази плазма носи натиск от заредени частици. Колкото и да е странно, това дава на Меркурий, който всъщност не може да задържи голяма част от атмосферата твърде дълго, временна атмосфера. Това също доказа, че Меркурий има нещо като магнитно поле.
Изследователят Хуи Чанг, който ръководи две проучвания, публикувани наскоро в Nature Communications and Science China Technological Sciences, установи, че Меркурий има повече магнетизъм, отколкото сме мислили, защото това изхвърляне на коронарна маса предизвика геомагнитни бури.
„Съществуването на магнитната буря на Меркурий се разкрива и от наблюденията на магнитното поле, получени от космическия кораб MESSENGER точно преди удара му върху твърдата повърхност на Меркурий“, казва тя пред изданието SYFY WIRE. „Тази магнитна буря беше подобна на магнитните бури на Земята.“
След като Слънцето наскоро предизвика избухливост, известно още като изхвърляне на коронарна маса (CME), когато изпрати купища магнитно поле и плазма от атмосферата си в космоса, Меркурий беше бомбардиран за по-малко от ден, като причината за това беше разкъсването на слънчево петно. Слънчевите петна са изблици, които чакат да се случат, с интензивни магнитни полета, които се заплитат и в крайна сметка това отприщва масивна плазмена вълна.
И така, как се е случила геомагнитна буря, ако Меркурий уж няма почти никакво магнитно поле? Всъщност се оказва, че има повече, отколкото си мислехме преди.
Както Чанг и нейният екип установиха, Меркурий може да няма пълно магнитно поле, но това, което има, е пръстенен ток. Заредените частици се стичат в пръстен, който тече около полето между полюсите на планетата. Когато слънчевите частици взаимодействат с частиците в пръстеновидния ток, магнитното поле се оказва, че е достатъчно силно, за да предизвика геомагнитна буря.
Това са същите видове бури, които могат да причинят хаос на всичко – от нашите спътници през нашия интернет до нашата електрическа инфраструктура, когато ударят Земята. Те също така са източници на сиянията.
„Магнитното повторно свързване може да отвори канал, който позволява на заредените частици с по-ниска енергия от CME постоянно да попълват нещо като атмосфера на Меркурий“, казва Чанг. „Електронната бомбардировка предизвиква рентгенова флуоресценция, аналогична на сиянието на Земята.
Плазмата е жива с линии на магнитно поле и когато силовите линии, които са една срещу друга, се пречупят и се свържат отново, това е феноменът на магнитно повторно свързване. Енергията на магнитното поле, която се освобождава от разкъсванията, се превръща в топлинна и кинетична енергия при прилива на плазма, която Слънцето изригва.
Геомагнитните бури преминават през фази, след като частиците в слънчевата плазма се разбиват в частици от магнитно поле. По време на началната и основната фази, заредените частици в близост до планетата се зареждат с енергия и се потапят дълбоко в магнитосферата, което може да предизвика сияние. Фазата на възстановяване е, когато магнитосферата се възстановява от това смущение.
Взривовете плазма засилват пръстеновидния ток на Меркурий и водят до основната фаза на бурята. По време на фазата на възстановяване този пръстенен ток се разпада. Така че Меркурий може да няма най-силното магнитно поле, нито нещо което би могло да се счита за атмосфера, но геомагнитни бури все още могат да се случват там. Ли вярва, че това може да се използва като пример, когато се опитва да види дали магнитни бури се случват и на други планети. Въпреки че слънчевият цикъл не е напълно разбран, тя има представа какво го захранва.
„Диференциалното въртене между екватора и полюса в конвективната зона и фотосферата задвижва мощното слънчево динамо“, казва тя. „Това кара магнитното поле да се концентрира, издигайки се през фотосферата, за да образува „бримки“ и слънчеви петна.“
