Какво кара лавата да блика от вулкани в струи течен огън или земята да се разклаща, сякаш настъпва краят на света? Тектоника на плочите. Какво причинява тектоника на плочите? Не e толкова ясно.
Досега се смяташе, че отговорът е движение в мантията на Земята. При интензивна топлина и налягане, прегрятата магма се издига в така наречените конвективни течения, избутвайки тектоничните плочи на кората над нея.
Проблемът е, че дори някои упорити привърженици на хипотезата за конвективния ток имат съмнения, че влиянието на конвективните течения е достатъчно силно, за да предизвика някои буквално разтърсващи Земята явления.
Ако не е движението на мантията, какво може да бъде? Според геофизичката Ан Хофмайстър от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, която ръководи проучване, публикувано наскоро в Journal of the Geological Society of America, това може да е гравитацията.
Тя предполага, че гравитационното привличане между Земята, Слънцето и Луната може да причини дисбаланси, които водят до изместване на тектонските плочи. Слънцето дърпа Луната с толкова голяма сила, че създава удължена лунна орбита, която причинява всякакви проблеми на крехката литосфера на Земята.
„Наличните данни не поддържат модела на конвекция“, казва Хофмайстер пред SYFY WIRE. „Наред с други неща, източникът на топлина е недостатъчен, скалите изискват огромни сили, за да се деформират, топлинните струи не съществуват и конвекцията засяга само течности, а не твърди вещества.
Начинът, по който орбитата на Луната се ускорява, е в противоречие с начина, по който Слънцето – тяло, десетки милиони пъти по-масивно – го дърпа. Предполага се, че лунното орбитално ускорение и слънчевото притегляне балансират в барицентъра между Земята и Луната.
Барицентърът е центърът на масата между тях. Въпреки че обикновено се намира точно между обекти с подобен размер, по-голямата маса на Земята означава, че барицентърът Земя-Луна е по-близо до Земята (той се приближава от милиарди години). Сега е на около 4600 км от ядрото на нашата планета. Единственото място, където ускорението на орбитата на Луната и постоянното привличане на Слънцето са балансирани, е барицентърът. За съжаление, това е в космоса. Навсякъде другаде тези сили са дисбалансирани и земната кора и твърдата горна мантия, които заедно съставляват литосферата, не могат да го понесат.
Тектоничните плочи стават нестабилни и се чупят. Те се плъзгат, разбиват и потъват, често с катастрофални резултати на повърхността – от вулкани, които изригват пламъци, до земетресения, които са достатъчно опасни, но едновременно с това често причиняват и свлачища и цунами.
Геоцентърът се колебае около орбиталната равнина на барицентъра, така че посоките на силите не са подравнени“, каза Хофмайстер. „Въртенето на Земята също е важно за движенията на плочите, придавайки характера от изток на запад, което е показано със сеизмични данни. Конвекцията не може да доведе до това.“
Плутон всъщност може да е огледало за това, което се случва на Земята. Тъй като е твърде малък, за да се развихри вълната от конвективни течения отвътре, това се изключва, но има тектоника на плочите. Луната на мини планетата също е голяма спрямо размера й, подобно на тази на Земята, а повърхността й не е толкова древна, колкото много от обектите в пояса на Кайпер, който се намира отвъд него. За да тества допълнително своята хипотеза, Хофмайстер иска да анализира нейната орбитална динамика и зависимост от времето, за да види как те се сравняват с тези на Земята, Слънцето и Луната.
„Елементите, излъчващи топлина, са предимно в земната кора, така че как може да се нагрее мантията е отдавнашен въпрос“, каза тя. „Петдесет години моделиране на конвекция не успяха да обяснят нито едно от нашите наблюдения“, заключава Хофмайстер.
