Четвъртата планета от нашето слънце, Марс, е кръстена на римския бог на войната, наречена така заради кървавочервения си цвят. През 1897 г. писателят Х. Г. Уелс в книгата си „Война на световете“ описва, че този цвят се дължи на органични червени плевели, които покриват повърхността на планетата.
Въпреки това, когато Mariner 9, първият космически кораб, който обикаля около друга планета, обиколи червения свят, той разкри безкраен пейзаж от суха, безплодна пустиня. В рязък контраст с изобилие от плевели, реалността на Червената планета е покрита с богати на желязо прах и скали, според НАСА. Но отдолу, под скалните повърхности, пропастите и пукнатините на този свят има завладяваща мистерия. Колкото повече учените търсят, толкова повече откриват доказателства за вода на Марс или поне, че водата може да е била в изобилие на Марс; а някои смятат, че течната вода все още е там.
Водата се счита за неразделна част от произхода на живота на Земята. Като такъв, когато изследва марсианския свят, НАСА прие подобна стратегия на земните колонисти, изследващи нови земи, и избра да „следва водата“. Гледайки сухата и безплодна повърхност, тази стратегия може да изглежда погрешна.
Но днешният вид не означава, че светът винаги е бил такъв. Марс е студена планета, която е 1,5 пъти по-отдалечена от Слънцето в сравнение със Земята. Освен това е по-малка от Земята и по този начин поддържа по-слаба гравитация, което обяснява защо Марс сега има толкова тънка атмосфера.
Тези характеристики на Марс означават, че планетата има потенциала някога да е била покрита с участъци от океан, но днес водата е намалена до малко или нищо. Космическите кораби, орбитални апарати и роувъри в момента са заети с претърсване на геологията и атмосферата на планетата за доказателства за наличието на вода на Марс.
Геолозите на Земята знаят, че водният поток оставя силни белези върху пейзажа. В голям мащаб течащата вода издълбава речните корита. В по-малък мащаб водата улавя и носи по-малки минерали, докато тече, като бавно ги полира с течение на времето в гладки сфероиди, които се отлагат някъде надолу по течението.
Поразителни наблюдения от Mars Reconnaissance Orbiter (MRO) и неговите предшественици откриха доказателства за големи скални образувания, които изглеждат като сухи речни корита, според НАСА. И марсоходът Curiosity е забелязал малки, кръгли камъни, осеяни в предполагаемо речно корито в кратера Гейл.
Освен тези характеристики, случайно откритие от марсохода Spirit разкри слой силициев диоксид, който би могъл да бъде отложен от хидротермални извори, близо до предполагаем бивш вулканичен хидротермален регион в кратера Гусев. Случайното откритие отново потвърди за много учени, че в районът някога е имало горещ извор.
Всички древни речни корита на Марс отдавна биха изчезнали, но водата може да се е запазила в други форми до наши дни. Тънката атмосфера означава, че изпарената течна вода скоро ще бъде загубена в космоса, но водата може да се запази, ако студът й позволи да замръзне в твърдо състояние или ако бъде защитена под повърхността. Подобно на Земята, полюсите на Марс са най-студените региони на планетата. За разлика от Земята, температурите на Марс могат да паднат до минус 125 градуса по Целзий.
Това означава, че огромни ледени плочи покриват полюсите на Марс. Въглеродният диоксид замръзва при тези температури, а приблизително 95% от марсианската атмосфера се състои от тази молекула, според НАСА. Следователно ледът може да бъде воден лед, лед от въглероден диоксид или комбинация, съдържаща и двете. Сондата Mars Express на Европейската космическа агенция използва инфрачервено сканиране, за да помогне за решаването на тази загадка, разкривайки доказателства за воден лед, съществуващ в коктейл с марсиански прах на южния полюс.
Въпреки че може да е имало изобилие от океани в миналото и воден лед да се е запазил в настоящето, може ли да има запазена и течна вода на Марс? Изненадващо, отговорът може да бъде да. Използвайки радарна технология, която прониква под повърхността, орбиталният апарат Mars Express откри сигнали, които предполагат, че течни водни тела също съществуват под повърхността на южния полюс, според НАСА.
За да бъде водата течна при тези температури, тя трябва да е солена, почти като саламура. Но може ли такава солена вода да позволи да се появи течна вода на повърхността?
През 2011 г. MRO засне изображения на тъмни ивици, които се появяват сезонно в марсианските склонове и които сякаш текат надолу. Докато някои учени твърдят, че тези ивици се дължат на течащ пясък, други смятат, че са резултат от подземна солена вода, която се издига на повърхността при по-умерени температури, според уеб страницата на НАСА за MRO. Следователно остатъци от вода може да издържат на повърхността на Марс милиарди години, след като планетата е загубила океаните си.
Марсоходът Perseverance изследва Марс, като използва тези сигнатури на водата на Марс като ръководство за търсене на древен микробен живот, който може би някога е процъфтявал на Червената планета.
Откриването на извънземен живот би могло да представлява най-значимото откритие в историята на човечеството. Повечето от галактиката вероятно ще остане завинаги извън нашия обсег, но може да се наложи само да надникнем в съседната ни планета, за да намерим живот. Потенциалното присъствие на течна вода на Марс може да означава, че условията в даден момент са били достатъчни, за да позволят появата на микробен живот, според НАСА.
Идеята за съществуващ микробен живот на съвременен Марс е много подозрителна, поради разпространения сух и студен климат, който представлява враждебна среда за живот. Въпреки това, изследванията на екстремофилни микроби (тези, които са се приспособили да живеят в екстремни среди) на Земята могат да предложат улики за това как микробите могат да издържат в солена вода под марсианската повърхност, според Националната администрация за океани и атмосфера на САЩ, (NOAA).
Ако микробите на Марс вече са изчезнали, все още има много надежда, че учените могат да намерят доказателства за биологичните белези, които са оставили след себе си.
Една от основните цели на мисията на марсохода Perseverance в кратера Jezero е да се съберат проби, които една бъдеща мисия може да върне на Земята. За да се случи това, роувърът ще трябва да постави пробите на определено място на марсианската повърхност, известно като кеш за проби, според НАСА.
Въпреки това, за да са сигурни учените, че няма да тълкуват погрешно замърсители, изпратени на марсохода от Земята, роувърът е оборудван с така наречените епруветки – свидетели, които са подобни на епруветките за проби, като всички ще се отварят по едно и също време. Тези епруветки-свидетели не събират никакви проби, а вместо това поглъщат атмосфера от мястото на пробите, обясняват от НАСА. Само ако нещо присъства в епруветката за проби и отсъства в епруветката – свидетел, то ще се счита за местно от Червената планета.
