Едно събитие в колосален мащаб – сблъсък на две галактики – може би е проправило пътя за раждането на нашата Слънчева система.
Звездното образуване в Млечния път, обхващащо времето, когато Слънчевата система се е родила преди повече от 4,5 милиарда години, най-вероятно е предизвикано от сблъсъка между нашата галактика и по-малка, наречена Стрелец, съобщават учени.
Такива сблъсъци обикновено не включват директни колизии между звезди, но те могат да създадат условия за образуване на нови звезди, например чрез усилване на количеството газ в галактиката или събиране на газови облаци.
Двете галактики за първи път се сблъскват преди повече от 6 милиарда години. Оттогава Стрелец – галактика „джудже“, 10 000 пъти по-малко масивна от Млечния път – два пъти е минавал през огромния диск на нашата галактика, съдържащ повечето от 100 милиарда звезди. И трите галактически взаимодействия са били свързани с избухването на процеси на формиране на звезди в Млечния път.
Данните от космическата обсерватория „Гая“ на Европейската космическа агенция разкриват продължителен епизод на образуване на звезди от 6.2 милиарда до 4.2 милиарда години, свързан с първоначалния сблъсък. Два други звездо-образуващи скока, свързани с галактическия сблъсък, достигат своя връх преди 1,9 милиарда години и преди 1 милиард години, всеки от които продължава няколкостотин милиона години.
„Това всъщност не е сблъсък като автомобилна катастрофа“, казва астрономът Томас Руис-Лара от Института за астрофизика в Испания, водещ автор на изследването, публикувано в списанието Nature Astronomy.
„Някои части на Стрелец и Млечния път се пресичат, но звездите не се сблъскват. Сблъсъкът между звезди е бил наистина много рядък. И той нарушава постоянното темпо на формиране на звезди в нашата галактика“.
„След сблъсъка, ние имаме добавянето на материал, газ от Стрелец, който увеличава количеството газ в нашата галактика, за да се образуват нови звезди.
Второ, имаме директен сблъсък между газови облаци от Стрелец и Млечния път, задействащ образуването на звезди,“ – казва Лара. „И трето, гравитационните нестабилности, предизвикани от взаимодействието, могат да задействат образуването на звезди“, добави Руиз-Лара, „причинявайки „пулсации“ в плътността на газообразната междузвездна среда“.
