В ново изследване, публикувано на 25 май в списание Nature Communications, изследователите използвали математическо моделиране, за да предскажат, че след 120 до 150-годишна възраст човешкото тяло напълно ще загуби способността си да се възстановява от стресове, като болести и наранявания, водещи до смърт .
Ако трябва да се разработят терапии за удължаване на устойчивостта на организма, твърдят изследователите, това може да даде възможност на хората да живеят по-дълго и по-здравословно.
Изследвания като това „разчитат на исторически и настоящи данни от популации от хора“, казва Джудит Кампизи, професор в Института за изследване на стареенето „Бък“, в Новато, Калифорния пред Live Science.
„Предполага се, но въз основа на добри данни“, добави Кампизи, която е и старши учен в Националната лаборатория „Лорънс Бъркли“. (Кампизи не участва в новото проучване.)
Изследователите са анализирали големи масиви от данни от САЩ, Великобритания и Русия, които заедно включват медицински данни за повече от 500 000 души. Те използват данни от прост кръвен тест, достъпен за почти всички в наборите от данни. Хората са направили кръвните тестове няколко пъти в продължение на няколко месеца.
Изследователите разглеждат две цифри, събрани от кръвни тестове за три различни възрастови групи: съотношение на два различни вида бели кръвни телца, които се борят с болестите; и мярка за променливост в размера на червените кръвни телца. Точно както човек може да има по-сива коса с напредването на възрастта, казва д-р Марк Дж. Кан, декан на Медицинското училище „Кърк Керкорян“ и вицепрезидент по здравните въпроси в Университета на Невада, Лас Вегас, тези две цифри се увеличават като възрастта на човек напредва.
Учените наричат тези клетки биомаркери на стареенето. След това на базата на тези кръвни тестове, те правят компютърен модел, за да определят това, което наричат динамичен индикатор за състоянието на организма, или DOSI, за всеки човек – по същество мярка за „биологична възраст“, която те могат да използват заедно с времето между кръвните тестове, за да определят количествено колко добре човек би могъл да се възстанови от стрес, болест или нараняване.
„Авторите могат да използват този DOSI … за измерване на времето за възстановяване“, казва Кан, който не участва в настоящото проучване. „Проблемът е, че в определен момент на стареене, времето за възстановяване е толкова голямо, че човек губи устойчивост.“ Въз основа на тенденциите в данните изследователите установяват, че някъде между 120 и 150 години устойчивостта изцяло ще спре и човек няма да може да оцелее.
Изследователите също разглеждат данните за физическата активност, измерени в брой стъпки на ден, за да потвърдят резултатите си. Те откриват един и същ модел: По-младите хора имат тенденция да правят повече стъпки всеки ден, докато възрастните хора правят все по-малко ежедневни стъпки с напредването на възрастта. Екстраполирайки данните, изследователите открили приблизително същата възрастова граница, както при измерването на DOSI.
Това проучване не е първото, което използва моделиране за изследване на човешкия живот. Ян Видж, генетик от Медицинския колеж „Алберт Айнщайн“, ръководи проучване, подробно описано през 2016 г. в списание Nature, което анализира тенденциите в данните за продължителността на живота, за да прецени, че е малко вероятно хората да надхвърлят 125 години. Други изследователи твърдят, че няма крайна граница на човешкия живот.
Въпреки че изследванията показват, че хората биха могли да доживеят до 150 години, този брой не казва нищо за качеството на живот в напреднала възраст, каза Кампизи. През последните години много учени започнаха да наричат броя на здравите години в живота на човек като неговия „здрав период“.
„Това има огромни обществени последици, много повече от максималния живот“, казва Кампизи. Здравето в напреднала възраст не само влияе върху живота на човека, но също така може да повлияе и върху огромни разходи по отношение на време, пари и медицински ресурси, наред с много други.
Изследователите твърдят, че ако има начин да се увеличи устойчивостта в напреднала възраст, това не само ще увеличи продължителността на човешкия живот, но и периода в който човек е здрав, тъй като възрастните хора ще могат да се възстановят по-лесно от болести и наранявания. За да се повиши устойчивостта, според Кан, може да се направят усилия за създаване на механични органи или да се измисли начини за препрограмиране на стареещите клетки.
„Сега говорим за цялата концепция за човешки и механични конструкции, която все още е характеристика на научната фантастика“, казва Кан. Но проучването предполага, че „наистина ще се напредне в тази област, за да се удължи човешкият живот.“
Разбира се, човешкият живот е много променлив и Кампизи казва, че винаги стои въпросът дали този тип данни може да се обобщава. Използваните в проучването набори от данни, макар и обширни, идват само от няколко страни. Броят на параметрите също е средна стойност и все още има безброй фактори – от доходи до диета, които могат да повлияят на това колко дълго живее даден човек.
Изследвания като това, казва тя, са неточни по природа. „Но ако не се правят промени във фундаменталната биология на хората, има едно нещо, което е сигурно – със сигурност всички ще умрем“, казва тя.
Изследователите на проучването са от базираната в Сингапур биотехнологична компания Gero, Центърът за рак „Розуел“ в Бъфало, щата Ню Йорк, и института „Курчатов“ в Москва.
