За първи път учени успяха да препрограмират стволовите клетки на 114-годишна жена, най-старият донор до момента.
След първо преобразуване на клетки от нейната кръвна проба в индуцирани плурипотентни стволови клетки (iPSC), изследователите са генерирали мезенхимни стволови клетки, които помагат за поддържане и възстановяване на тъкани, като кост, хрущял и мазнини.
„Решихме да отговорим на голям въпрос: Може ли да се препрограмират клетките на толкова възрастен човек?“ казва биологът Евън Снайдер от Института за медицински открития в Санфорд, Бърнам Пребис, в Калифорния.
„Сега показахме, че това може да се направи и имаме ценен инструмент за намиране на гените и други фактори, които забавят процеса на стареене.“
Стволовите клетки позволяват да се изучават болести, като рак, стареене и регенерация, както никога досега.
Най-ценният тип са ембрионалните стволови клетки (ESCs), но тяхното придобиване е свързано с някои етични проблеми и такива клетки могат да бъдат трудни за овладяване.
За щастие, соматични клетки или възрастни стволови клетки могат да бъдат намерени при всеки човек; учените разполагат с технологията да препрограмират генетично тези клетки в индуцирани плурипотентни стволови клетки, които са почти толкова мощни, колкото и ESC.
Досега обаче не се знаеши колко дълго клетките на възрастен човек остават програмируеми по този начин. Докато някои предишни изследвания предполагаха, че по-старите стволови клетки не могат да бъдат препрограмирани, през последните години учените успяха да генерират iPSC от столетници или хора, които живеят повече от 100 години.
В целия свят понастоящем има само 28 души, за които е доказано, че са на възраст над 110 години. Тази уникална популация е трудна за изследване.
Независимо от това, досега изследванията са установили, че хората над 100 годишна възраст не само остаряват по-бавно, но и показват странен имунитет като цяло към хронични заболявания, свързани с възрастта, като болестите на Алцхаймер и Паркинсон, които изглежда нямат много общо с начина на живот.
„Защо остаряват толкова бавно?“ „Сега сме готови да отговорим на този въпрос по начин, по който никой не е го е правил“, казва Снайдер.
За да направи това, екипът препрограмира лимфобласти от трима донори: 114 годишната жена, здрав 43-годишен индивид и 8-годишно дете със заболяване, което причинява бързо стареене.
Клетките на старата жена се трансформират в iPSC също толкова лесно, колкото другите, а теломерите – последователности на „защитна“ ДНК, които седят в краищата на нашите хромозоми и се свиват с напредване на възрастта, също бяха възстановени на по-„младежки нива“.
Има и една особеност, това възстановяване на теломерите не се случва толкова често в по-старите клетки, а само в една трета от времето. Независимо от това, авторите твърдят, че това, което са успели да постигнат, е еквивалентно на връщане на клетъчния часовник от 114-годишна възраст до нулева възраст.
„Тези данни показват, че екстремната възраст не е абсолютна пречка за препрограмиране с възстановяване на дължината на теломерите“, пишат авторите.
Те твърдят, че препрограмирането на донорски клетки от изключително или преждевременно остарели донори е възможно и че, правейки това с ретроспективни проби, биха могли да разширят тази малка група от супер възрастни донори.
Авторите на изследването се надяват, че ще могат да задълбочат проучването си и да разберат как и защо супер възрастните хора живеят толкова дълго и са толкова изключително устойчиви на дегенеративни заболявания. От тези забележителни хора може да се научи много, са убедени учените.
