При последното си прелитане над Венера сондата на НАСА Паркър за пореден път се завъртя около втората планета от Слънчевата система. При това рутинно прелитане обаче, се случи нещо неочаквано: сондата откри естествени радиоизлъчвания.
Сега изследователите от космическата агенция казват, че емисиите са от атмосферата на Венера. И че самата атмосфера се променя по „озадачаващ“ начин в отговор на 11-годишния слънчев цикъл.
НАСА наскоро обяви откриването на венерианската атмосфера от сондата. Космическата агенция отбелязва, че за последен път космическа сонда е открила атмосферата на Венера преди близо 30 години, по време на периода, когато Pioneer Venus Orbiter все още е съществувал.
Сега учените от НАСА са извършили сонификация на данните, превеждайки радио данни от инструмента FIELDS на Parker в звук. FIELDS открива естествените нискочестотни радиовълни, докато сондата се движи през атмосферата на Венера. Радио данните впоследствие позволяват на учените да изчислят дебелината на електрически заредената горна атмосфера на планетата.
Учените от НАСА, които публикуват своите открития в списанието Geophysical Research Letters, казват, че това последно откритие показва, че горната атмосфера на Венера – или нейната йоносфера – наистина изтънява. Това изтъняване, казват учените, се случва в съответствие със Слънцето, което преминава през своя „слънчев минимум“ период; т.е. периодът на неговия 11-годишен цикъл на повърхностна активност, в който има най-малко слънчеви петна.
Защо йоносферата на Венера изтънява в съответствие със слънчевия минимум е важен въпрос, който сега се нуждае от отговор. Разбирането защо се случва това явление ще помогне на учените да разгадаят тайната на това как Венера реагира на Слънцето като цяло. Както и да определят как атмосферата на Венера, която някога е била толкова подобна на земната, се превръща в токсичната, гореща, натоварена с CO2 обвивка от газове, каквато е днес.
