Хората, както модерни, така и древни, знаят за Плеядите, или Седемте сестри, малка група от звезди в съзвездието Телец. Но тази прочута група звезди може да посочи пътя към най-старата история в света, разказана от нашите предци в Африка преди близо 100 000 години, предполага ново спекулативно проучване.
За да направят това, авторите на изследването се позовават на сходството между гръцките и местните австралийски митове за съзвездието. Но един експерт казва пред Live Science, че приликите в тези митове могат да бъдат чиста случайност, а не доказателство, че имат общ произход.
Плеядите са част от това, което астрономите наричат отворен звезден куп, група звезди, всички родени по едно и също време. Телескопите са идентифицирали над 800 звезди в региона, въпреки че повечето хора могат да забележат само около шест в ясна, тъмна нощ.
Въпреки това, различни култури по света често се позовават на това съзвездие с числото седем, наричайки ги „Седемте сестри“, „Седемте моми“ или „Седемте малки момичета“. Този факт озадачава много учени, като астрофизика Рей Норис от Университета на Западен Сидни в Австралия. Норис е работил с местни австралийци и е научил много от техните небесни истории, включително тези от различни групи, които идентифицират Плеядите като седем момичета, преследвани от съзвездието Орион, което е ловец в тези приказки.
Тази сюжетна линия е изключително подобна на тази в древногръцките легенди за тези съзвездия.
„Винаги съм си мислил:„ О, това е наистина много странно “, казва Норис пред Live Science.
Случаят не е изненадващ, като се има предвид, че както Орион, така и Плеядите са ярки и видни небесни тела и че въртенето на Земята кара да изглежда, че първото съзвездие гони второто през нощното небе. Някои изследователи се опитват да обяснят приликите в легендите чрез обикновен културен обмен, обяснява Норис, като се има предвид, че европейците са пристигнали в Австралия преди повече от два века. Но такъв времеви мащаб не е достатъчно дълъг, за да може историята да е толкова дълбоко заложена в различни, отдалечени австралийски култури, добави той.
Норис отбелязва, че една от Седемте сестри – звезда, известна като Плейоне – често се губи в отблясъците на близката до нея звезда, наречена Атлас, което я прави невидима за повечето човешки очи. Но преди 100 000 години, когато хората за пръв път излизат от африканския континент и се разпространяват по света, двете звезди са били по-разделени на нощното небе. Това може би обяснява защо Плеядите са кръстени на седем същества в много истории. С други думи – нашите предци, които все още не са напуснали Африка, първо са измислили приказката, след това са разнесли тази история за нощното небе със себе си, докато мигрират в Европа.
„Имате тези две части от косвени доказателства“, каза Норис. „Заедно те правят интересна хипотеза.“ Заедно със съавтор той публикува доклад за тази възможност в базата данни за предварително отпечатване arXiv. Тяхното проучване е прието, но все още не е публикувано в рецензирано списание.
Макар да отбелязва, че това е „забавна и вълнуваща идея“, астрономът и археоисторик Брадли Шефер от щатския университет в Луизиана, Батън Руж, който не е участвал в работата, не смята, че обяснението е вероятно.
„Хората са хора“, така че те нормално ще населят небето с мъжки и женски фигури. Само по случайност, обаче, около половината от случаите, биха направили дадено съзвездие да бъде свързано с мъже и половината от случаите с жени. Което означава, че „около една четвърт от възможностите са Орион да бъде мъжествен, а Плеядите – женствена“, казва Шефер.
Предвид огромния брой традиционни истории, най-вероятно ще се появят прости съвпадения между различни култури, казва Шефер. Той също така посочва, че в статията на Норис е използвана остаряла информация за позициониране на звездите, за да моделира разстоянието между Плейоне и Атлас преди 100 000 години. Точните данни ги поставят два пъти по-близо една до друга през тази епоха, което означава, че няма да има много значителна промяна в начина, по който съзвездието е изглеждало пред нашите предци и днес.
Теорията на Норис не зависи изцяло от този факт, като споменава, че се смята, че звездите в Плеядите варират в зависимост от яркостта и може би преди 100 000 години една от много слабите звезди е била много по-видима, въпреки че никой не знае колко много тези звезди варират в яркост в дългосрочен план.
Възможно е хипотезата да е вярна, казва Шефер, но наличните доказателства не са много убедителни. Той предоставя „урок за това какво е необходимо, за да се докаже подобно нещо“.
Като контрапример той дава Голямата мечка, друго известно съзвездие, което културите в цяла Евразия описват като мечка. В този случай доказателствата предполагат, че поне някои приказки за Голямата мечка вероятно са възникнали от обща история на произход, казва той.
Например, при значителен брой от тях „черпакът“ е даден като тяло на мечката, а трите звезди на „дръжката“ са идентифицирани като нейната опашка (въпреки че мечките нямат дълги опашки.)
И все пак в много от традиционните истории хората в Сибир, в Източна Русия, където също разпознават Голямата мечка като мечка, има промяна. Черпакът пак е тялото на мечката, но трите звезди на дръжката са маркирани като трима ловци, преследващи мечката. Мизар, централната звезда на „дръжката“, има малък слаб спътник, известен като Алкор, а в сибирските истории Алкор е птица, която помага на ловците да ловуват мечката, обяснява Шефер.
Значителен брой легенди на индианците, разпространени из северноамериканския континент на север от Рио Гранде, имат много подобна история за Голямата мечка – включително мечката, ловците и птицата, добавя той. Като се има предвид, че много други доказателства показват, че хората са мигрирали по древен сухопътен мост в Беринговия проток между днешна Русия и Аляска преди хиляди години, Шефер смята, че е много вероятно тези истории за Голямата мечка да имат общ произход, дори това обяснение да не е общоприето от археоисториците, добавя Шефер. Но многото споделени „характеристики означават, че това е вълнуваща, забавна и вероятно истинска история“, казва той. Това прави Голямата мечка най-старата интелектуална собственост на човечеството“, заключава Шефер.
Може да не е титаничният период от преди 100 000 години, предложен за Орион и Плеядите, но да имате обща легенда, която е на поне 14 000 години, все още е доста впечатляващо, казва Шефер.
