Слънцето бавно краде атмосферата на нашата планета, съобщи „Нейчър“. За разлика от Марс и Венера учените са считали атмосферната покривка на Земята за недосегаема вътре в магнитния й щит.
Според изследване на Крис Ръсел, професор по астрофизика в Калифорнийския университет, магнитният екран на нашата планета всъщност играе ролята на двоен агент. От една страна, той предпазва нас и всички живи същества от смъртоносното влияние на космическата радиация. Същевременно с това обаче магнитното поле спомага за това част от атмосферата на планетата да „изтича“ в Космоса. Ръсел обяснява, че магнитното поле действа като своеобразен енергиен колектор, който взаимодейства с потока заредените частици, идващи от Слънцето – слънчевия вятър, и извлича енергия от тях. След това тази енергия се канализира по определени пътища и достига до горните слоеве на атмосферата. Въздухът там се загрява и части от него напускат планетата по същите тези пътища.
Изненадващ е фактът, че нашата атмосфера изчезва по-бързо, отколкото тази на Марс и Венера, които преди време са имали по-плътна атмосфера от земната.
Марс не разполага с магнитно поле и неговата атмосфера бавно е еродирала под влиянието на слънчевия вятър. Венера също не разполага с магнитния екран на нашата планета и затова въздушната й покривка бавно, но сигурно изтънява. Това са показали резултатите от изследвания на мисията Express до Марс и Венера на Европейската космическа агенция и изследователската програма за Земята Small Explorer Mission на НАСА.
Точният механизъм, по който Земята губи атмосферата си, все още не е напълно проучен, но професор Ръсел твърди, че поне засега няма причина за паника, тъй като този процес е твърде бавен. Според него въздушната покривка на нашата планета може да издържи още милиарди години, докато нашето Слънце не се превърне в червен гигант и не погълне по-голямата част от Слънчевата система.