Луната вероятно е продукт на многобройни астероидни удари по младата Земя. Такъв сценарий предполагат компютърните модели на екип израелски учени, водени от Ралука Руфу от института Вайцман. Възможно е около 20 големи удара да са били достатъчни, за да осигурят достатъчно материали от Земята, който преди милиони години парче по парче е изградил Луната, съобщават учените в Nature Geoscience.
Обстоятелствата, при които е възникнала Луната са неизвестни до днес. Към днешна дата за вероятен сценарий се смята гигантски сблъсък на небесно тяло, такова с големината на Марс например, с младата Земя.
Такова катастрофично събитие е могло да „катапултира“ в околоземна орбита строителния материал на Луната. Проблемът с този модел: Луната трябва да е изградена от материала на тялото, което се е ударило в Земята.
Земята и Луната обаче, погледнато химически, са екстремно близки. Това повдига въпроси без отговор, защото небесните тела в нашата Слънчева система по принцип са дотолкова различни от химическа гледна точка, че дори позволяват да се определи произходът на метеоритите, които биват намирани на Земята.
Затова изглежда невероятно Луната да е произлязла от такъв сблъсък, тъй като щеше да има подобен състав като този на тялото, което е ударило Земята. Смесване на материалите на двете тела също излиза невероятно, според компютърните модели.
Облаци и отломки от земен материал
Екипът на Руфу сега е провел симулации на почти хиляда удара на космически тела по повърхността на младата Земя. Изчисленията в компютърните модели показват, че отломките, формиращи облак в околоземната орбита биха се състояли в голямата си част от материал от земната мантия. Сценарият се различава от фаворизираната досега теория за гигантския сблъсък.
Тези облаци с отломки формират първоначално пръстени около Земята, които впоследствие се оформят в множество малки луни. Според модела, тези малки луни постепенно са се слели в Луната, която виждаме днес.
В ранната история на Слънчевата система сблъсъците са били чести. Как е протекло сливането на мини луните в една голяма не е ясно, нито дали за формирането на материала необходимите катастрофични удари са били 20 или нереалистично много повече, пише в съпътстващ коментар Гарет Колинс от Имперския колеж в Лондон в „Nature Geoscience“.
При определени обстоятелства сценарият може да бъде проверен: Ако земният спътник наистина се състои от слети мини луни, дори днес на Луната ще могат да се наблюдават различни сектори с различни геохимични свойства, които да документират определени етапи в историята на формирането на Луната такава, каквато е днес.
