Какво знаем за прокураторите в Юдея? За един от тях, по разбираеми причини, сме чували всички – Пилат Понтийски. Дори тези, които не са чели нито Йосиф Флавий, нито Тацит, нито Новия завет, знаят за „жестокия и коварен Пилат“.

Любопитно, но ето че всички уважавани историци и евангелисти грешат. Пилат Понтийски не е бил прокуратор и не е могъл да бъде такъв: този статус е бил въведен по-късно. Първият прокуратор на Юдея е Куспий Фад през 44 г. от н.е., а Пилат Понтийски, чието управление в Юдея се пада в периода от 26 до 36 година, е бил префект на областта.

Този анахронизъм, слабо познат на широката публика, има важно значение за историците. Първо, грешката в названието на официалната длъжност на Пилат Понтийски сочи, че всички споменаващи го писмени източници са били създадени след 44 година, тоест авторите са успели да привикнат към новото название на длъжността на управителя на Юдея – прокуратор, а не префект. Второ, този анахронизъм за пореден път потвърждава, че писмените източници не във всичко са достоверни, за разлика от археологическите артефакти от съответния период.

За времето на съществуването на Юдея като римска провинция – от 6 до 135 г. от н.е., историците са преброили 30 управители на Юдея – с различни статуси и рангове. Сведенията за много от тях са получавани троха по троха, за други се е налагало историците да правят догадки, но досега учените смятали, че са изяснили имената на почти всички римски наместници в Юдея.

Откриването на ново име вече е сензация. А намирането му не в историческите хроники, а върху артефакт, е безценно. Именно такава находка са направили израелски водолази в залива на древния град Дор.

Камъкът с изсечени надписи бил открит още през януари 2016 година. Буря оголила участък от морското дъно на дълбочина само метър и половина – така подводните археолози от университета на Хайфа, изследващи залива, успели да забележат явно ръкотворен каменен блок.

 

 

Каменният блок, открит през януари 2016 година в пристанището на град Дор.© Ehud Arkin Shalev

 

Камъкът с размери 70 на 65 см и тегло около 600 кг бил вдигнат от дъното, като още няколко месеца отнело почистването му от морски наноси и разшифроването на открития надпис, става ясно от публикация в израелския новинарски сайт Haaretz.

С разшифроването на седемте непълни реда, написани на гръцки език, се заел професор Ассаф Ясур-Ландау (Assaf Yasur-Landau) от университета в Хайфа. Част от текста липсва, но учените смятат, че оригиналният надпис е изглеждал така: „Град Дор почита Марк Пакций, син на Публий, Силван Квинт Коредий Гал Гаргилий Антик (лат. Marcus Paccius Silvanus Quintus Coredius Gallus Gargilius Antiquus), управител на провинция Юдея, а също […] на провинция Сирия и покровител на град Дор.“

По всяка вероятност камъкът с надпис е отломка от пиедестал на статуя на самия Гаргилий Антик, но скулпторното изображение на управителя на Юдея и покровител на град Дор засега не е открито.

 

 

Археолозите Гил Гамбаш и Ассаф Ясур-Ландау (вдясно) пред камъка, посветен на Гаргилий Антик.© Jenny Carmel

 

 

Значимостта на няколкото реда върху невзрачната каменна отломка трудно може да се подцени. Да започнем с това, че става дума за втория надпис от римската епоха, в който се споменава провинция Юдея. Досега е бил известен само един – прочутият „камък на Пилат Понтийски“, открит от археолози през 1961 година при разкопки на римски театър в Кесария. Надписът върху него е непълен, но съхранените букви се оказали достатъчни за реконструкция на текста:

[DIS AUGUSTI]S TIBERIEUM
[…PO]NTIUS PILATUS
[…PRAEF]ECTUS IUDA[EA]E
[…FECIT D]E[DICAVIT]

В превод: „На Август Тиберий Понтийски Пилат, префект на Юдея, се посвещава това.“ Находката от 1961 година е станала първото материално доказателство за съществуването на такъв човек като Пилат Понтийски, първото указание на неговата длъжност (префект, а не прокуратор) и първото споменаване на провинция Юдея в римски надпис.

 

 

Копие на „Камъка на Пилат Понтийски“, монтирано в Кесария. Снимка от сайта calvary2012israel.wordpress.com

 

 

Находката от 2016 година е не по-малко значима: „За първи път с абсолютна увереност идентифицирахме човек, управлявал Юдея в критичните години преди въстанието на Бар Кохба, а също открихме второто споменаване на провинция Юдея в надписи от римско време“, казва проф. Ясур-Ландау.

Въстанието на юдеите срещу римляните, предвождано от Шимон Бар Кохба, е едно от най-важните събития в историята на еврейския народ. То започва през 132 г. и продължава до 136 г. – унизително дълго за римляните. Краят му е известен – непокорната провинция е окъпана в кръв. Историкът Дион Касий съобщава, че в нега са загинали 580 000 евреи, без да се смятат починалите от глад и болести: „Цялата или почти цялата Юдея се превърна в пустиня.“

Но усмиряването на собствената провинция струва прекалено скъпо на могъщата империя. Рим изпраща десет легиона срещу въстаниците, три легиона са унищожени напълно, общите загуби се изчисляват на десетки хиляди войници. Съобщавайки в Сената за потискането на метежа, император Адриан дори не се осмелява да употреби обичайната в такива случаи формула: „Аз и моите легиони се намираме в благополучие.“

Императорът разбира, че за окончателна и необратима победа не е достатъчно да обезкървиш противника – необходимо е да сломиш неговия дух, да изтриеш паметта, да разкъсаш връзката на хората със земята. Така през 135 година римската провинция Юдея престава да съществува, като се преименува на Палестинска Сирия (Syria Palaestina).

„Йерусалим трябва да бъде разрушен“: на негово място започва да расте римски град с римско название – Елия Капитолина, в чест на победоносния император, чието пълно име е Публий Елий Траян Адриан.

Основните събития са известни, но този период продължава да интригува историците. Като се отчитат мащабът на събитието и неговите последствия, достоверните сведения за въстанието са много малко. Голяма част от информацията се съдържа в многотомната „Римска история“ на Дион Касий, написана няколко десетилетия след въстанието на Бар Кохба, както и в талмудската литература, което далеч не добавя историческа яснота.

Най-достоверен източник остават редките археологически находки, по-конкретно надписи върху римски паметници и писмени документи от епохата на въстанието. Открития, за които рядко става известно на широката публика, помагат на учените да изяснят важни факти, необходими за реконструкция на събитията.

Например през 2002 година, благодарение на разшифроването на надписи в руините на триумфалната арка в чест на Адриан, учените успяват да изяснят с точност годината на окончателното потушаване на въстанието – 136-а, а не 135-а, както се смятало по-рано.

Шимон Бар Кохба, който векове е бил полумитична фигура, през ХХ век придобива реални черти – сред прочутите Свитъци от Мъртво море, открити в Юдейската пустиня, са открити негови автентични писма. През 2009 година на черната борса за антики е открит безценен папирус от епохата на въстанието, а грандиозната археологическа експедиция, която трябва да започне всеки момент, ще търси в пещерите около Мъртво море не само библейски свитъци, но и артефакти, принадлежали на криещи се в пещерите привърженици на Бар Кохба.

Привидно от римска страна яснотата би следвало да е повече – Империята е била огромна бюрократична машина, оставила много следи в историята. Въстанието на Бар Кохба е било третият бунт на евреите в паметта на римляните – първият въоръжен конфликт се е случил още в края на 60-те.

Това е една от причините през 70 година в Юдея да завърши епохата на прокураторите. Сменят ги управители с опит във военните действия и по-сериозен статус – legatus Augusti propraetore, легат Август пропретор. Една от важните им разлики от префектите и прокураторите е функцията на главнокомандващи на всички въоръжени сили, намиращи се в провинциите.

На теория Рим е бил готов за всякакви изненади от страна на местните – в Юдея постоянно били базирани Десети легион (Legio X Fretensis) и спомагателна войска, начело на провинцията много години заставали опитни пълководци, назначавани лично от императора. В крайна сметка римляните са победили, но и те не са оставили достатъчно свидетелства за унизителното за Империята противостояние от 132-136 година.

Например известно е името на наместник, който не се справил със своите задължения в Юдея: това е Квинт Тиней Руф, наричан „тиранина Руф“. Той допуска (или провокира) покачването на бунтовните настроения, „позволява“ на Юдея да се въоръжи, той първи излиза срещу въстаналите и именно неговите легиони са разгромени първи.

Според списъка на управителите на Юдея, според Уикипедия, Тиней Руф, легат Август пропретор, е предпоследен. Историците отнасят началото на неговото управление към 130 година, а последното достоверно споменаване за Руф датира от 132 г.

За последен наместник в Юдея се смята Юлий Север, макар че всъщност единственото, което той е управлявал, е армия. Юлий Север бил спешно „командирован“ в Юдея от Британия като най-добрия пълководец на своето време. Това е най-явното свидетелство за размаха на провинциалния бунт, взел катастрофални за римляните мащаби. Близки съседи също изпратили свои легиони в Юдея –управителя на Сирия Публиций Марцел и управителя на Арабия Тит Гатерий Непот.

Но ако за периода на самото въстание е известно малко, то за предшестващия го период се знае още по-малко. В списъка на управителите на Юдея не е запълнена празнината между 120 година (Луций Косоний Гал) и 130-а (началото на управлението на Квинт Тиней Руф).

Точно тук е време да се върнем към сензационната находка от 2016 година и личността на Гаргилий Антик. Надписът върху камъка не оставя съмнения: открит е неизвестен по-рано управител на Юдея, управлявал провинцията малко преди началото на кървавите събития от 132-136 година. Надписът е поредният пример колко информация могат да извлекат учените от едно име и няколко реда древен текст.

Но не е правилно Гаргилий Антик да се нарече „неизвестен управител“. Марк Пакций Силван Квинт Коредий Гал Гаргилий Антик е добре познат на учените. За връзката му с Юдея е известно отдавна, а някои специалисти, например историкът Едуард Даброва, отдавна смятат, че той може да е бил управител на тази провинция. През 2016 година хипотезата придобива материално потвърждение.

Всъщност откритият камък е вече вторият, върху който се съдържа споменаване за Гаргилий Антик. По време на арабско-израелския конфликт в края на 40-те години на ХХ век около източната врата на град Дор е открит кръгъл каменен блок (също фрагмент от пиедестал) с надпис на гръцки. Тогава на никого не му било до древна история, но запомнили мястото.

През 1978 година археолозите повторно открили този камък и го изучили обстойно. В текста, независимо от силните увреждания, лесно се разчитали името и длъжността – Марк Пакций, син на Публий, Силван Квинт Коредий Гал Гаргилий Антик, легат Август пропретор на провинция… Но на каква провинция, оставало загадка, тъй като именно на това място бил краят на отломката. Тогава учените предположили, че става дума за Сирия.

Сега „творческият път“ на Гаргилий Антик е реконструиран по-обстойно, а кариерата му може да разкаже нещичко за положението в поверената му Юдея.

Известно е, че през 116-119 г. Гаргилий получава опит в управлението на провинция Петрейска Арабия, през 119-а става суфектконсул, а по-късно (ок. 122 г.) е назначен за управител на Юдея, сменяйки Луций Косоний Гал на този пост.

Все още не е ясно колко дълго Гаргилий Антик е управлявал провинцията, вероятно около две години. Но по-нататъшната му кариера подсказва, че управлението в Юдея е било успешно, или поне от римска гледна точка. През 135 година Антик е назначен за проконсул на Азия, което може да се смята за връх на политическата му дейност.

Името на един успешен римлянин помага на учените да изградят логическата верига – по време на управлението на Гаргилий Антик в Юдея всичко било спокойно или изглеждало такова. Това е случай, когато полученият отговор повдига още повече въпроси: въстанието на Бар Кохба започва през 132 година и не започва от нищото, за него се готвят няколко години. Зреят бунтовнически настроения, въстаниците се запасяват с оръжие…

Управителят на императорска провинция е бил задължен да съобщава на императора за всяка заплаха за римското владичество и да чака заповеди. Ако притесненията около обстановката в провинцията са били факт, то би следвало да са се запазили следи от такава кореспонденция между Гаргилий Антик и Адриан. Но засега всичко, което са открили учените, са два фрагмента от паметници в чест на скъп ръководител и щедър благодетел.

Тепърва предстои да се разбере в какъв контекст в открития надпис е спомената Сирия (известно е, че управител на провинцията в периода от 128 до 135 г. е бил Публиций Мерцел). Кой е бил управител на Юдея между Гаргилий Антик и „тиранина Руф“, също не е известно.

Но така или иначе, всички са доволни – учените са получили нова храна за размисъл, а любителите на историята – възможност да видят рядък артефакт, открит на морското дъно и изложен сега в библиотеката на университета в Хайфа.

Какво знаем за прокураторите в Юдея? За един от тях, по разбираеми причини, сме чували всички – Пилат Понтийски. Дори тези, които не са чели нито Йосиф Флавий, нито Тацит, нито Новия завет, знаят за „жестокия и коварен Пилат“.

Любопитно, но ето че всички уважавани историци и евангелисти грешат. Пилат Понтийски не е бил прокуратор и не е могъл да бъде такъв: този статус е бил въведен по-късно. Първият прокуратор на Юдея е Куспий Фад през 44 г. от н.е., а Пилат Понтийски, чието управление в Юдея се пада в периода от 26 до 36 година, е бил префект на областта.

Този анахронизъм, слабо познат на широката публика, има важно значение за историците. Първо, грешката в названието на официалната длъжност на Пилат Понтийски сочи, че всички споменаващи го писмени източници са били създадени след 44 година, тоест авторите са успели да привикнат към новото название на длъжността на управителя на Юдея – прокуратор, а не префект. Второ, този анахронизъм за пореден път потвърждава, че писмените източници не във всичко са достоверни, за разлика от археологическите артефакти от съответния период.

За времето на съществуването на Юдея като римска провинция – от 6 до 135 г. от н.е., историците са преброили 30 управители на Юдея – с различни статуси и рангове. Сведенията за много от тях са получавани троха по троха, за други се е налагало историците да правят догадки, но досега учените смятали, че са изяснили имената на почти всички римски наместници в Юдея.

Откриването на ново име вече е сензация. А намирането му не в историческите хроники, а върху артефакт, е безценно. Именно такава находка са направили израелски водолази в залива на древния град Дор.

Камъкът с изсечени надписи бил открит още през януари 2016 година. Буря оголила участък от морското дъно на дълбочина само метър и половина – така подводните археолози от университета на Хайфа, изследващи залива, успели да забележат явно ръкотворен каменен блок.

Каменният блок, открит през януари 2016 година в пристанището на град Дор.
© Ehud Arkin Shalev

Камъкът с размери 70 на 65 см и тегло около 600 кг бил вдигнат от дъното, като още няколко месеца отнело почистването му от морски наноси и разшифроването на открития надпис, става ясно от публикация в израелския новинарски сайт Haaretz.

С разшифроването на седемте непълни реда, написани на гръцки език, се заел професор Ассаф Ясур-Ландау (Assaf Yasur-Landau) от университета в Хайфа. Част от текста липсва, но учените смятат, че оригиналният надпис е изглеждал така: „Град Дор почита Марк Пакций, син на Публий, Силван Квинт Коредий Гал Гаргилий Антик (лат. Marcus Paccius Silvanus Quintus Coredius Gallus Gargilius Antiquus), управител на провинция Юдея, а също […] на провинция Сирия и покровител на град Дор.“

По всяка вероятност камъкът с надпис е отломка от пиедестал на статуя на самия Гаргилий Антик, но скулпторното изображение на управителя на Юдея и покровител на град Дор засега не е открито.

Археолозите Гил Гамбаш и Ассаф Ясур-Ландау (вдясно) пред камъка, посветен на Гаргилий Антик.
© Jenny Carmel

Значимостта на няколкото реда върху невзрачната каменна отломка трудно може да се подцени. Да започнем с това, че става дума за втория надпис от римската епоха, в който се споменава провинция Юдея. Досега е бил известен само един – прочутият „камък на Пилат Понтийски“, открит от археолози през 1961 година при разкопки на римски театър в Кесария. Надписът върху него е непълен, но съхранените букви се оказали достатъчни за реконструкция на текста:

[DIS AUGUSTI]S TIBERIEUM
[…PO]NTIUS PILATUS
[…PRAEF]ECTUS IUDA[EA]E
[…FECIT D]E[DICAVIT]

В превод: „На Август Тиберий Понтийски Пилат, префект на Юдея, се посвещава това.“ Находката от 1961 година е станала първото материално доказателство за съществуването на такъв човек като Пилат Понтийски, първото указание на неговата длъжност (префект, а не прокуратор) и първото споменаване на провинция Юдея в римски надпис.

Копие на „Камъка на Пилат Понтийски“, монтирано в Кесария. Снимка от сайта calvary2012israel.wordpress.com

Находката от 2016 година е не по-малко значима: „За първи път с абсолютна увереност идентифицирахме човек, управлявал Юдея в критичните години преди въстанието на Бар Кохба, а също открихме второто споменаване на провинция Юдея в надписи от римско време“, казва проф. Ясур-Ландау.

Въстанието на юдеите срещу римляните, предвождано от Шимон Бар Кохба, е едно от най-важните събития в историята на еврейския народ. То започва през 132 г. и продължава до 136 г. – унизително дълго за римляните. Краят му е известен – непокорната провинция е окъпана в кръв. Историкът Дион Касий съобщава, че в нега са загинали 580 000 евреи, без да се смятат починалите от глад и болести: „Цялата или почти цялата Юдея се превърна в пустиня.“

Но усмиряването на собствената провинция струва прекалено скъпо на могъщата империя. Рим изпраща десет легиона срещу въстаниците, три легиона са унищожени напълно, общите загуби се изчисляват на десетки хиляди войници. Съобщавайки в Сената за потискането на метежа, император Адриан дори не се осмелява да употреби обичайната в такива случаи формула: „Аз и моите легиони се намираме в благополучие.“

Императорът разбира, че за окончателна и необратима победа не е достатъчно да обезкървиш противника – необходимо е да сломиш неговия дух, да изтриеш паметта, да разкъсаш връзката на хората със земята. Така през 135 година римската провинция Юдея престава да съществува, като се преименува на Палестинска Сирия (Syria Palaestina).

„Йерусалим трябва да бъде разрушен“: на негово място започва да расте римски град с римско название – Елия Капитолина, в чест на победоносния император, чието пълно име е Публий Елий Траян Адриан.

Основните събития са известни, но този период продължава да интригува историците. Като се отчитат мащабът на събитието и неговите последствия, достоверните сведения за въстанието са много малко. Голяма част от информацията се съдържа в многотомната „Римска история“ на Дион Касий, написана няколко десетилетия след въстанието на Бар Кохба, както и в талмудската литература, което далеч не добавя историческа яснота.

Най-достоверен източник остават редките археологически находки, по-конкретно надписи върху римски паметници и писмени документи от епохата на въстанието. Открития, за които рядко става известно на широката публика, помагат на учените да изяснят важни факти, необходими за реконструкция на събитията.

Например през 2002 година, благодарение на разшифроването на надписи в руините на триумфалната арка в чест на Адриан, учените успяват да изяснят с точност годината на окончателното потушаване на въстанието – 136-а, а не 135-а, както се смятало по-рано.

Шимон Бар Кохба, който векове е бил полумитична фигура, през ХХ век придобива реални черти – сред прочутите Свитъци от Мъртво море, открити в Юдейската пустиня, са открити негови автентични писма. През 2009 година на черната борса за антики е открит безценен папирус от епохата на въстанието, а грандиозната археологическа експедиция, която трябва да започне всеки момент, ще търси в пещерите около Мъртво море не само библейски свитъци, но и артефакти, принадлежали на криещи се в пещерите привърженици на Бар Кохба.

Привидно от римска страна яснотата би следвало да е повече – Империята е била огромна бюрократична машина, оставила много следи в историята. Въстанието на Бар Кохба е било третият бунт на евреите в паметта на римляните – първият въоръжен конфликт се е случил още в края на 60-те.

Това е една от причините през 70 година в Юдея да завърши епохата на прокураторите. Сменят ги управители с опит във военните действия и по-сериозен статус – legatus Augusti propraetore, легат Август пропретор. Една от важните им разлики от префектите и прокураторите е функцията на главнокомандващи на всички въоръжени сили, намиращи се в провинциите.

На теория Рим е бил готов за всякакви изненади от страна на местните – в Юдея постоянно били базирани Десети легион (Legio X Fretensis) и спомагателна войска, начело на провинцията много години заставали опитни пълководци, назначавани лично от императора. В крайна сметка римляните са победили, но и те не са оставили достатъчно свидетелства за унизителното за Империята противостояние от 132-136 година.

Например известно е името на наместник, който не се справил със своите задължения в Юдея: това е Квинт Тиней Руф, наричан „тиранина Руф“. Той допуска (или провокира) покачването на бунтовните настроения, „позволява“ на Юдея да се въоръжи, той първи излиза срещу въстаналите и именно неговите легиони са разгромени първи.

Според списъка на управителите на Юдея, според Уикипедия, Тиней Руф, легат Август пропретор, е предпоследен. Историците отнасят началото на неговото управление към 130 година, а последното достоверно споменаване за Руф датира от 132 г.

За последен наместник в Юдея се смята Юлий Север, макар че всъщност единственото, което той е управлявал, е армия. Юлий Север бил спешно „командирован“ в Юдея от Британия като най-добрия пълководец на своето време. Това е най-явното свидетелство за размаха на провинциалния бунт, взел катастрофални за римляните мащаби. Близки съседи също изпратили свои легиони в Юдея –управителя на Сирия Публиций Марцел и управителя на Арабия Тит Гатерий Непот.

Но ако за периода на самото въстание е известно малко, то за предшестващия го период се знае още по-малко. В списъка на управителите на Юдея не е запълнена празнината между 120 година (Луций Косоний Гал) и 130-а (началото на управлението на Квинт Тиней Руф).

Точно тук е време да се върнем към сензационната находка от 2016 година и личността на Гаргилий Антик. Надписът върху камъка не оставя съмнения: открит е неизвестен по-рано управител на Юдея, управлявал провинцията малко преди началото на кървавите събития от 132-136 година. Надписът е поредният пример колко информация могат да извлекат учените от едно име и няколко реда древен текст.

Но не е правилно Гаргилий Антик да се нарече „неизвестен управител“. Марк Пакций Силван Квинт Коредий Гал Гаргилий Антик е добре познат на учените. За връзката му с Юдея е известно отдавна, а някои специалисти, например историкът Едуард Даброва, отдавна смятат, че той може да е бил управител на тази провинция. През 2016 година хипотезата придобива материално потвърждение.

Всъщност откритият камък е вече вторият, върху който се съдържа споменаване за Гаргилий Антик. По време на арабско-израелския конфликт в края на 40-те години на ХХ век около източната врата на град Дор е открит кръгъл каменен блок (също фрагмент от пиедестал) с надпис на гръцки. Тогава на никого не му било до древна история, но запомнили мястото.

През 1978 година археолозите повторно открили този камък и го изучили обстойно. В текста, независимо от силните увреждания, лесно се разчитали името и длъжността – Марк Пакций, син на Публий, Силван Квинт Коредий Гал Гаргилий Антик, легат Август пропретор на провинция… Но на каква провинция, оставало загадка, тъй като именно на това място бил краят на отломката. Тогава учените предположили, че става дума за Сирия.

Сега „творческият път“ на Гаргилий Антик е реконструиран по-обстойно, а кариерата му може да разкаже нещичко за положението в поверената му Юдея.

Известно е, че през 116-119 г. Гаргилий получава опит в управлението на провинция Петрейска Арабия, през 119-а става суфектконсул, а по-късно (ок. 122 г.) е назначен за управител на Юдея, сменяйки Луций Косоний Гал на този пост.

Все още не е ясно колко дълго Гаргилий Антик е управлявал провинцията, вероятно около две години. Но по-нататъшната му кариера подсказва, че управлението в Юдея е било успешно, или поне от римска гледна точка. През 135 година Антик е назначен за проконсул на Азия, което може да се смята за връх на политическата му дейност.

Името на един успешен римлянин помага на учените да изградят логическата верига – по време на управлението на Гаргилий Антик в Юдея всичко било спокойно или изглеждало такова. Това е случай, когато полученият отговор повдига още повече въпроси: въстанието на Бар Кохба започва през 132 година и не започва от нищото, за него се готвят няколко години. Зреят бунтовнически настроения, въстаниците се запасяват с оръжие…

Управителят на императорска провинция е бил задължен да съобщава на императора за всяка заплаха за римското владичество и да чака заповеди. Ако притесненията около обстановката в провинцията са били факт, то би следвало да са се запазили следи от такава кореспонденция между Гаргилий Антик и Адриан. Но засега всичко, което са открили учените, са два фрагмента от паметници в чест на скъп ръководител и щедър благодетел.

Тепърва предстои да се разбере в какъв контекст в открития надпис е спомената Сирия (известно е, че управител на провинцията в периода от 128 до 135 г. е бил Публиций Мерцел). Кой е бил управител на Юдея между Гаргилий Антик и „тиранина Руф“, също не е известно.

Но така или иначе, всички са доволни – учените са получили нова храна за размисъл, а любителите на историята – възможност да видят рядък артефакт, открит на морското дъно и изложен сега в библиотеката на университета в Хайфа.