„Главната цел на всички изследвания на външния свят
трябва да бъде откриването на рационален ред и хармония.“

Йохан Кеплер

Всичко е безкрайно. Вселената е безкрайна, също както е безкраен фракталът. Земята се върти около Слънцето. Слънцето се движи около центъра на галактиката, изпълнявайки един оборот за 220 милиона години.

Галактиката се върти около огромна по размери черна дупка – Стрелец А*. От Земята до центъра на галактиката са почти 30 000 светлинни години. Колкото и да се приближаваме към центъра и колкото и да се отдалечаваме – фракталът винаги остава подобен на себе си. Вселената се състои от безкраен брой фрактални нива на материя с подобни характеристики.

Откритата от Беноа Манделброт фрактална геометрия описва подредения хаос на природата и демонстрира принципа на безкрайното влагане на самоподобни структури една в друга на основата на прости математически съотношения. Фракталът (от лат. fractus, „счупен, разбит“) е безкрайно подобна геометрична фигура, всеки фрагмент от която се повтаря при умаляване на мащаба.

Действително ли Вселената е безкрайна, или просто е много голяма? Има ли център? Има ли граници? Такива няма, както няма център и граници при фрактала. Представете си, че всичко наоколо е фрактал. И ние също сме част от този фрактал. Безкрайно самоподобие.

Разширяващата се около нас Вселена не е единствена, може да ни заобикалят милиарди други вселени. Възможно е нашият свят да е само част от Мегавселената – хипотетично множество от всички възможни паралелни вселени. Съществуват хипотези, че вселените в Мегавселената могат да бъдат с различни физични закони и различно количество пространствени измерения.

Дори повечето учени признават, че Вселената има фрактална структура – планетните системи са обединени в галактики, галактиките – в купове, куповете – в свръхкупове и така нататък. Преди учените смятаха, че разпределението на материята може да се смята за непрекъснато, като се започне с обекти с размери около 200 милиона светлинни години. Данни за повече от 900 000 галактики и квазари са установили, че непрекъснатост отсъства и при мащаби от 300 милиона светлинни години.

Получените изводи противоречат на теорията на Големия взрив, според която в първите моменти след раждането на Вселената материята е била разпределена равномерно и непрекъснато.

Редица учени смятат, че за времето, изминало от момента на Големия взрив, под действието на гравитацията фрактални структури с вселенски мащаб не са успели да се образуват.

Днес не съществува единен математически модел или теория, която да описва всеки аспект от Вселената. Теорията за безкрайното влагане на материя – фракталната теория – е алтернативна философска и космологична теория, която не влиза в стандартните области на науката. Днес теория на фракталната Вселена не съществува. Както смятат изследователите, опирайки се на теорията на относителността на Айнщайн, създаването на такава теория е възможно. Ако академичната наука признае, че материята във Вселената е разпределена като фрактал, ще се наложи преразглеждане практически на всички съществуващи модели на Вселената.

Фракталите въплъщават принципа на повторението – копия, които в изобилие присъстват в природата. Това са геометрични форми, които изглеждат еднакво при всяка степен на приближение. Фракталната геометрия не е „чиста“ геометрична теория. Това е концепция и нов поглед върху добре известни неща, която кара изследователите да погледнат по нов начин на света.

Това, че материята се дели до безкрайност, са твърдели още Аристотел, Декарт и Лайбниц. Във всяка частица, колкото и малка да е тя, „има градове, населени с хора, обработени ниви и светят Слънце, луна и други звезди, както при нас“, е казвал гръцкият философ Анаксагор в своя труд за хомеомериите в V в. пр.н.е.

Основният закон в легендарните „Изумрудени скрижали“ на Хермес Трисмегист гласи: „Това, което е долу, е аналогично на това, което е горе.“ Този принцип е приет за аксиома от последователите на херметичната философия, които са изповядвали аналогия между микро- и макросвета.

Сакралните учения на всички древни цивилизации пронизват идеята за съществуването на хармонична Вселена. Египетската богиня на правосъдието Маат е представлявала въплъщение на принципа на естествения порядък на нещата.

Много обекти и процеси във Вселената притежават свойството на самоподобието. Ако разглеждаме тези обекти в различен мащаб, то постоянно се откриват едни и същи елементи. Всички те биха могли да се опишат във вид на математически уравнения.

Принципите на сакралната геометрия, в чиято основа са фракталите, Платоновите тела, спиралата на Златното сечение, числото Фи, в еднаква степен са присъщи и на човека, и на цветето, и на звездите. Всичко, което съществува в реалния свят, се явява фрактал – кръвоносната система, короната и листата на дърветата, облаците и молекулите кислород.

Изследванията, свързани с фракталите, променят привичните представи за околния свят. Фракталите ни карат да преразгледаме възгледите си за геометричните свойства на обектите. Фракталите описват реалния свят понякога по-добре, отколкото традиционната физика или математика.

Не можем да опишем камъка, участък от ландшафта, повърхността на морето, скалите или границите на острова с прави линии, кръгове или триъгълници. Тук на помощ ни идват фракталите. С помощта на фракталите тези структури може да моделират, създават, което се използва и в различните компютърни програми.

Когато се вглеждаме във фракталната форма, то виждаме една и съща структура независимо от степента на увеличение. Такова подобие може да се види в природата, като разглеждаме от различно разстояние планини, облаци и брегови линии. Природата е неразривна паяжина.

Фракталната геометрия е геометрия на природата. Самата природа се ползва от нейните постижения и примери за това може да се открият навсякъде – от спиралите на раковините и цветовете на маргаритките до симетрията на шестоъгълните пчелни клетки. Самоподобието може да се срещне във формите на молекулите или галактиките. Всички обекти във Вселената се самопроникват един в друг.

Фракталната геометрия предопределя формите на молекулите и кристалите, които съставят нашите тела и Космоса. Фактически тя е ключ към разбирането на Вселената.

Фракталната структура е генетичният код на Вселената.