Теорията, че вселената се разширява с ускоряващо се темпо, предложена за първи път в началото на 90-те, сега е подложена на нова критика от учени от Департамента по физика на Университета Оксфорд.

Теорията за ускорената експанзия на вселената беше развита след анализ на Тип 1А супернова (термоядрена експлозия на умираща звезда) от телескопа Хъбъл. Тя предполага наличието на странна субстанция, наречена „тъмна енергия", на която се приписва разширяването на вселената.

Сега оксфордски екип, воден от професор Събир Саркар, който е сътрудник на Институт Нийлс Бор, поставя под съмнение спечелилата Нобел идея. След анализ на каталог от 740 Тип 1А супернова, което е 10 пъти повече от оригиналния каталог от 1990-та, учените казват, че теорията за ускорената експанзия се проваля от гледна точка на научната точност. Изследването е публикувано в Scientific Reports.

Доказателството за ускорена експанзия е, най-много това, което физиците наричаме 3 сигма,

казват учените пред Phys.org.

Това е далеч от 5 сигма, изискуемия стандарт да се твърди, че е налице откритие от фундаментално значение.

Според Саркар, другите доказателства предполагащи ускорена експанзия, като космическите микровълни, са направени в рамките на предполагаем, но не наблюдаван модел.

Изследването показва данни, които свидетелстват за експанзия с постоянна скорост. Това е смело твърдение, което подлага на съмнение много от теориите, които в момента оформят представата ни за вселената, включително това, което знаем за тъмната енергия (а то всъщност е твърде малко).

По-прецизна теоретична рамка, която отчита наблюдението, че вселената не е точно хомогенна и че материята, която съдържа, може да не се държи като идеален газ – две ключови предположения на стандартната космология – може да се окаже подходяща за всички наблюдения, без да е необходимо присъствието на тъмна енергия, обяснява Саркар пред Phys.org.

В науката често се случва така: създават се теории, после се формират нови в резултат на по-добрите технологии и по-новите данни.