Независимо дали става дума за създаване на ГМО култури или опити с животни за откриване на резистентност към болести, човешката намеса в гените винаги е била посрещана с остра критика. Един от най-големите страхове е, че промяната на човешката ДНК в ембриона може да предизвика фатално генетично заболяване, което после да просъществува с поколения.
Въпреки това, един изследовател опитва възможно най-противоречивия тип генетична промяна. Биологът Фредрик Ланер е първият учен в историята, който модифицира здрави човешки ембриони.
Ланер, който работи в Института Каролинска в Стокхолм, модифицира гени в човешки ембриони, за да провери как те регулират ранното ембрионално развитие. Той таргетира конкретно гените, които са от съществена важност за нормалния ембрионален растеж, за да разбере повече за безплодието, спонтанните аборти, стволовите клетки и третирането на инвалидизиращи състояния.
Ако успеем да разберем как тези ранни клетки биват регулирани в същинския ембрион, това ще ни помогне в бъдеще при лечението на пациенти с диабет или паркинсон, различни видове слепота и други болести, казва Ланър.
Ученият използва популярния CRISPR-Cas9 метод за модифициране на гените. Инструментът използва две молекули, които са фокусирани върху индивидуалните гени, за да се направят ултра-прецизни промени в ДНК.
Без този метод, не можехме да го направим в човешки ембрион", казва Ланър. „Технологията просто не беше достатъчно ефикасна, за да можем да гледаме индивидуалната генна функция, докато се развива ембрионът.
Ланър работи и по проучване на това, как може да се прави модифицирането на човешки гени, след като етичният дебат по темата възпрепятства много изследвания.
Трябва ли да се страхуваме?
През 2015 г. китайски доклад с подробно описание на първата човешка генна модификация предизвика истинска буря в международния дебат по въпроса, въпреки че не бяха използвани здрави ембриони. Оттогава съществува глобален консесус за забрана на модифициране на човешки ембриони, които са предназначени за старт на бременност.
Работата на Ланър обаче попада в категорията „базови изследвания", които са разрешени. Този тип изследвания са предназначени за поставяне на стандарти и граници за безопасност, които да бъдат възприети в работата по „редакция" на човешкия геном.
Ланър също успокои страховете, че опитите му ще доведат до опасни мутации при хората, посочвайки че ембрионите само се наблюдават през първите 7 дни и няма да могат да се развият до ден 14 в растежа.
Той изрично посочи, че няма намерение да допринася с работата си за създаване на „свят на дизайнерски бебета" – генно модифицирани деца, които да създадат общество, центрирано около биологичното превъзходство.
Това не е технология, която да се приема с лека ръка, казва Ланър. Аз съм срещу всякакви идеи за създаване на дизайнерски бебета или за промени в генома по естетически причини.
