Тайпе, Тайван: Екип астрономи е открил обект в орбитата на Нептун, чието необичайно поведение не може да се обясни на базата на досегашната картина, която имаме за Слънчевата система.
Водещ астроном в екипа е Инг-Тун Чен от Института по астрономия и астрофизика към Академия Синика. Според него, става дума за т.нар. Транснептунов обект (ТНО), обозначен като „Нику" (от китайски – бунтовник), който е 160 хиляди пъти светлинно по-слаб от Нептун и чийто диаметър е около 200 километра.
В момента обектът се намира над орбиталната равнина на останалите планети и се придвижва ежедневно още нагоре. Тъкмо това е загадката, която астрономите не могат да обяснят.
Нику се движи в равнина, която се различава с до 110 градуса от равнината на останалите планети в Слънчевата система и се движи в обратната посока на останалите обекти около Слънцето.
Това са поне 2 причини обектът да заслужи името си. За да се разбере защо тези две свойства са бунтовнически, трябва да припомним, че равнината на една планетна система проследява т.нар. протопланетен диск, съдържащ облаците от прах и газ и те обикалят Слънцето, казва ирландският астроном Мишел Банистър от Университета Куинс.
Въртящият импулс на този протопланетен диск принуждава абсолютно всичко да се върти около Слънцето по същия начин. Можем да направим сравнение с въртележка, чийто елементи се въртят всички в една и съща посока.
В случая на Нику това може да означава, че нещо по някое време го е изхвърлило от този курс. „Това означава, че там, във външния ръб на Слънчевата система има неща, които все още не познаваме", коментира участващият в проучването астроном Матю Холман от Центъра по астрофизика Харвард Смитсониън.
По-нататъшен анализ на новооткрития обект показва, че неговите свойства не могат да бъдат причинени от описаната преди година Девета планета, тъй като Нику е прекалено близо до останалата част от Слънчевата система. Алтернативни хипотези като близко съприкосновение с Плутон или с друга, неизвестна досега планета-джудже, също не могат да обяснят поведението на Нику – поне не с изчислителните компютърни модели, с които разполагаме.
„Изправени сме пред абсолютна загадка", казва Холман в заключение.