Британският космолог Мартин Рийс заяви, че съвременната научна картина на света може да се намира на границата на революция.

Ученият свързва това със своята увереност в теорията на множествен Голям взрив. Рийс е разказал за това на Литературния фестивал в град Хей он Уай (Великобритания), съобщава The Telegraph.

„Много хора смятат, че нашият Голям взрив не е бил единствен и има цял ансамбъл големи взривове, истински архипелаг от големи взривове", казва британският космолог.

Рийс отбелязва, че законите на природата носят универсален характер в наблюдаваната от човека Вселена, но „ако физическата реалност съществува в доста големи мащаби, то е възможно да има области, където законите се отличават от нашите."

Ученият сравнява научната революция с преврата, който е произвел прехода от геоцентрична (където в центъра е разположена Земята) система към хелиоцентрична (в центъра се намира светилото).

Това се е случило през XVI век и е свързано с името на Николай Коперник.

Концепцията за Мегавселена, за която говори Рийс, предполага съществуването на множество светове, в които Вселената, описвана от наблюдаваните параметри, се явява една от множество възможности. Раждането на всяка от вселените протича в резултат на голям взрив и се описва от космологични мехури.

Първоначално такова описание е свързано със задача от статистическата физика за раждането на нова фаза в мехурите, в която се разглежда тяхната динамика и взаимодействие един с друг.

Според най-популярната теория Вселената е възникнала преди 14,3 милиарда години в резултат на Голям взрив. Това е довело до появата на наблюдаваните днес четири фундаментални взаимодействия, елементарните частици и техните съвкупности (атоми, молекули, планети, звезди и галактики).