Конфликтът между научния и религиозния светоглед – еволюция и креационизъм – може да се крие в особеностите на структурата на човешкия мозък, твърдят учени.

Както съобщава Phys.org, автори на изследването са учени от американския университет Кейс Уестърн Ризърв и колежа Бабсън. Според изследователите хората използват вярата в Бога и свръхестественото, като потискат мозъчните участъци, отговорни за аналитичното мислене, и задействат участъците, отговорни за емпатията.

„При аналитичното мислене вярата изглежда абсурдна, но както показва изучаването на мозъка, съществува „скок на вярата", когато вярата в свръхестественото измества на заден план аналитичното мислене, за да помогне на човека да получи по-голяма социална и емоционална представа", разказва Тони Джак, ръководител на изследването.

По думите на учените тяхното изследване, състоящо се от осем психологически експеримента, е установило, че религиозните хора са по-склонни към емпатия от „аналитиците". Във всеки от експериментите участвали между 159 и 527 доброволци.

Колкото по-чувствителен и отзивчив е човек, толкова е по-склонен към религиозност, твърдят учените. Те отбелязват, че това се обяснява с обстоятелството, че жените са по-склонни да вярват в свръхестествени сили.

Атеизмът, по думите на авторите на изследването, е по-присъщ на личности със слабо изразена емпатия, например психопати (не серийни убийци, а хора с този психотип, поясняват учените).

В своята работа изследователите се опирали на теорията на съществуването на две зони в човешкия мозък, намиращи се в състояние на противоречие – аналитичната мрежа от неврони, позволяваща на хората да мислят критично, и „социалната мрежа", отговорна за съчувствието.