Вярата в Бога се усилва, когато човек мисли как животът му може да се е развивал по съвсем друг път – и особено при мисълта, че някое важно събитие е могло да свърши зле.

До този извод са стигнали американски психолози, автори на статия в сп. Social Psychological and Personality Science.

Анеке Бъфоне (Anneke Buffone) от Пенсилванския университет и нейните колеги решили да изследват връзката между вярата в Бога и контрафактуалното мислене – размишленията на тема, как би протичал животът, ако не беше се случило едно или друго събитие (на такъв принцип се основава алтернативната история).

Според психолози този метод позволява на хората по-ясно да виждат връзките между събитията.

В рамките на първото изследване 280 студенти предложили да се напише съчинение на тема важно събитие в тяхната биография. Една трета от респондентите трябвало да разсъждават над това, би ли станал животът им по-добър (ако избраният живот не се беше случил), една трета – дали той би станал по-лош, а останалите – подробно да разкажат за самото произшествие.

В заключение доброволците попълнили анкета, в която посочвали дали вярват в Бога, влияе ли тази вяра на поведението им и доколко силно усещат въздействието на Бога върху техния живот.

Изследователите изяснили, че контрафактуалното мислене навежда хората на мисълта, че важните събития в живота им не идват случайно – те усещат в това някакъв смисъл, намират го в действията на висши сили, което в резултат усилва вярата в Бога, твърди Бъфоне.
Този ефект се проявява най-вече в мислите за промяна към по-лошо (например как би се обърнал животът, ако човек не беше взел важен изпит). Повторен експеримент (същата задача била възложена на 99 зрели хора, далечни от университетската среда) дал аналогични резултати.

Оцеляването в катастрофи – случайностите не са случайни

„Надявам се, че това изследване ще помогне и на вярващи, и на невярващи да разберат когнитивните процеси, стоящи зад религиозните убеждения. Вярата в Бога не е задължително да се опира на сляпо приемане на догми – тя се базира включително на логични разсъждения.

Именно този ефект позволява да се обясни твърдостта на религиозните убеждения в условията на дефицит на преки доказателства на религиозните догми", резюмира Бъфоне.