Планетолози от Бразилия и САЩ обясниха необичайната форма на орбитата на Меркурий с влиянието на Юпитер. Изследването на учените е изпратено за публикация в Astrophysical Journal Letters, а пълният текст е достъпен в сайта arXiv.org.

Орбитата на Меркурий се характеризира с голям ексцентрицитет и наклон. Това обстоятелство е използвано от Айнщайн за успешна проверка на разработената към 1915 година обща теория на относителността (ОТО).

Формата и наклонът на орбитата на Меркурий не се обясняват с модели, предполагащи формирането на планети на кръгова траектория в една плоскост с други небесни тела от земната група (Венера, Земята и Марс).

В своята работа учените са изследвали еволюцията на Меркурий в рамките на модела Ница, който предполага миграция на планетите гиганти в ранните етапи от развитието на Слънчевата система (по-конкретно Юпитер).

Планетолозите са открили, че някои сценарии на разглежданите от тях модели водят до наблюдаваните стойности на ексцентрицитета и наклона на орбитата на Меркурий при отчитането на релативистките ефекти, предсказани от ОТО (прецесия на перихелия).

Решаващо влияние върху съществуващата орбитална конфигурация на Меркурий е оказал Юпитер (главно върху прецесията на перихелия и разтеглянето на орбитата), както и на Уран (с неговото действие се обяснява наклонът на планетата).

Меркурий се явява най-малката и лека планета в Слънчевата система. Той е по-лек и по-малък от Земята около 20 пъти, а средната му плътност е приблизително същата като на нашата планета. Годината на Меркурий продължава 88 дни и той няма спътници.