Само три години след като в канадското езеро Енос са внесени речни раци, два от видовете риба, които го обитавали от хиляди години, изчезнали изведнъж.
Ново изследване сочи, че хората са способни да ускоряват обикновено бавните процеси на еволюцията чрез представяне на нови видове в дадени местности, а това може да окаже огромно влияние върху цели екосистеми.
Явлението е познато като обратно видообразуване и се явява изчезването на дадени видове за сметка на други, които са дошли по-късно. „Когато два подобни вида населяват една и съща територия, те обикновени изпълняват различни екологични задачи“, казва Сет Рудман (Seth Rudman) от университета в Британска Колумбия (UBC). „Когато те изчезнат, последствията за екосистемата са сериозни.“
В езерото Енос съществували два вида триглава бодливка. Едните обитавали централната част на езерото и се хранели основно със зоопланктон, а другите предпочитали плитчините и се хранели с насекоми, чиито ларви се намирали във водата. През средата на 90-те години в езерото са внесени речни раци, а само след три години и двата вида триглави бодливки вече били изчезнали. Всъщност това не е точно така – двата вида започнали да се кръстосват и в крайна сметка се превърнали в един, хибриден вид.
От изследването, публикувано наскоро в сп. Current Biology, става ясно как преминаването от два отделни вида към един единствен хибриден вид влияе на цялата екосистема. Новият вид бодливка вече не изпълнявал същите функции като предците си. Хибридните риби прекарвали повече време в близост до брега и се хранели основно с едри насекоми. В резултат на това броят на малките насекоми се увеличил драстично. Но това не била единствената промяна – изследователите забелязали също, че листата, които попадат в езерото, вече не се разлагат толкова бързо.
Рудман и колегите му са убедени, че това е само един пример за обратно видообразуване, което всъщност се превръща във все по-обичайно явление, особено в среди, повлияни от човека. Освен това, учените предупреждават, че по-младите видове са значително по-застрашени от подобна участ.
„Резултатите от работата ни сочат, че в опитите си да запазим биоразнообразието на планетата, ни трябва да обърнем внимание и на еволюцията“, завършва Рудман.
