Менопаузата при женските индивиди от по-сложните животински организми по-вероятно е грешка на природата, а не целенасочен процес на еволюцията, пише в научна статия, публикувана в списанието на Британското кралско общество Biology Letters.

Биолозите отдавна не могат да разберат защо жените губят възможността си да се възпроизвеждат през последната около една трета от живота си. Учените поставят въпроса дори малко по-грубо: защо женските индивиди от няколко различни вида, включително косатките, продължават да живеят дълги години, след като са загубили умението за възпроизвеждане?

„Менопаузата е еволюционен парадокс", казва Хейзъл Николс (Hazel Nichols), която е биолог в университета Джон Мурс в Ливърпул и главен автор на проучването. „Ранният край на възпроизвеждането изглежда противоречащ на закона за естествения отбор, при който предаването на гени на следващото поколение е основна цел на живота."

Николс посочва, че все пак при повечето бозайници женските са способни да раждат до преклонна възраст.

Еволюционните биолози са издигнали няколко хипотези в опит да обяснят този удължен „пострепродуктивен живот". Според така наречената „хипотеза за бабите" жените надживяват репродуктивните си способности, за да помагат в отглеждането на внуците, по този начин увеличавайки шансовете за оцеляване и предаване на гените си. Това се наблюдава и в природата, като дори женските косатки остават при мъжкото поколение и вероятни учат младежите на техники за оцеляване.

Друга теория гласи, че менопаузата всъщност не дава никакво еволюционно предимство от гледна точка на дарвиновата концепция, а се явява инцидент, заради който се е получило несъответствие в процесите на стареенето.

„Различните части на тялото стареят с различна скорост, по същия начин както частите на колите", добавя Николс. За това голямо несъответствие са допринесли и модерната медицина и хранене, заради които продължителността на човешкия живот е преминала „естествените" лимити.

За да разберат коя теория описва феномена по-добре, Николс и колегите ѝ изследвали данни от 26 вида бозайници, включително 3 човешки племенни популации. Учените открили нещо учудващо – самостоятелно нито една от двете теории не обяснява загадката на менопаузата, но при комбинирането им картината станала по-ясна.

„Пострепродуктивният живот изглежда се появява по случайност. Но тогава при видовете, които имат полза от възрастни женски, грижещи се за децата и внуците, се намесва еволюцията и пострепродуктивният живот се удължава значително. При косатките тази връзка е толкова силна, че много от младите мъжки умират не повече от една година след смъртта своите майки", завършва Николс.